Над 100 от ГЕРБ не продумали нито веднъж в парламента

На 10 депутати от ГЕРБ не може да се събере един депутат с въпрос в парламента, показват наблюденията на Института за модерна политика, представени в доклад за функционирането на парламента.
На този етап ПГ на Синята коалиция, въпреки малкия си числен състав и обстоятелството, че е част от управляващото мнозинство в парламента, проявява най-висока активност в упражняването на парламентарен контрол чрез актуални въпроси и питания към правителството. На практика три четвърти от депутатите от Синята коалиция са се включили в парламентарния контрол.

Най-голямата опозиционна фракция в 41-то НС е ПГ на Коалиция за България е трета по своята активност в парламентарния контрол за първия мониторингов
период с 46 актуални въпроса и 2 питания. С времето тя бележи възходяща тенденция, като за втория мониторингов период става втора по тежест парламентарна група с отправени 59 актуални въпроса и 1
питане.

ПГ на „Атака” е втора по тежест при парламентарния контрол за първия мониторингов период – с 49 актуални въпроса и 6 питания. Тя е само на стъпка от Синята коалиция, макар че разполага с 21 депутати – повече от на СК, но наполовина по-малко от ПГ на Коалиция за България. За втория мониторингов период ПГ на „Атака” бележи рязък спад, като преминава в трета позиция с 28 актуални въпроса и 8 питания.
За първия мониторингов период ПГ на ГЕРБ е поставила само 3 актуални въпроса и 8 питания. За втория мониторингов период - 5 актуални въпроса и 6 питания. Повече от 100 от общо 116 народни представители на ПГ на ГЕРБ не са взели участие в парламентарния контрол чрез актуални въпроси и питания към министър-председателя и отделните министри.
Най-слаба и изключително ниска активност в парламентарния контрол показва ПГ на ДПС. Само 7-8 от депутатите на ДПС са взели участие в парламентарния контрол.

Традиционна за българските парламенти е избягването на въпроси към министрите, към представителите на изпълнителната власт. Това каза Eмил Георгиева, политолог и юрист. Георгиев посочи, че е много тревожно решението на НС от 18 декември 2009, с което се ограничи правото на собственост на наследниците на българските царе Фердинанд и Борис ІІІ.
С това решение се изземват функциите на съдебната власт и Народното събрание се е превърнало в своеобразен якобински конвент. Изземват се и правомощия на изпълнителната власт.
По думите на Владимир Шопов, българският парламент не участва в усилията за реформиране на публичните системи в страната.

В приеманите закони според Института за модерна политика има правозащитен дефицит – законодателният процес у нас не включва като задължителен елемент специализираната преценка за съответствие на приеманите закони с европейските стандарти по правата на човека.