Над 2500 секции са рискови за купен или контролиран вот, прогнозира ”Антикорупционният фонд”

"С картата и анализа искаме да постигнем две неща: да насочим вниманието на обществеността към тези секции, в които има по-висок риск от купуване на гласове. Вярваме, че това допълнително обществено внимание може да има възпиращ ефект върху участниците в процеса. Искаме да насочим и правоохранителните органи и да им помогнем ефективно да противодействат на купуването на гласове", коментира при представянето на анализа Бойко Станкушев, директор на АКФ.

Изследването не дава отговор коя партия е купувала най-много, но показва, че има вероятност почти всички политически партии в някакъв момент да са купували или контролирали гласове.

Четири са различните индикатора, по които експертите са идентифицирали дадена секция като рискова:

- нетипично по-висока избирателна активност в сравнение с регистрираната избирателна активност в цялата община;

- нетипично по-висок резултат за водещата партия в дадена секция в сравнение с регистрираният резултат на партията в цялата община. В този модел една екстремна стойност на резултата на победителя става още по-съмнителна в случаите, когато на предишни парламентарни избори в секцията е имало друг победител.

- резки отклонения в избирателната активност в дадена секция в две поредни изборни години. Подобно явление е засечено в село Долни Цибър, община Вълчедръм. На изборите през 2014 г. там избирателната активност е била 1%, а победителят ГЕРБ е спечелил с пет гласа (от над 700, имащи право на глас). През 2017 г. избирателната активност скача до 62% с победител отново ГЕРБ с 295 гласа.

- регистрирана рязка промяна в политическите пристрастия на избирателите в дадена секция в две поредни изборни години - рязък ръст или спад в гласовете за дадена политическа партия в секцията. Пример за такава секция е тази в село Галиче, община Бяла Слатина. На изборите през 2014 г. победител е ДПС с над 30% от гласовете, а на следващия вот през 2017 г., победител е БСП с 43%.

Според най-консервативната оценка (това включва секциите, които попадат в няколко от моделите) общият брой гласове, подадени в 780 рискови секции, възлиза на 170 000, или около 5% от подадените гласове.

"Ако в оценката се включат всички секции, в които са регистрирани отклонения дори по един от критериите, резултатите скачат на 2554 секции с близо 690 000 гласа, или около 18.7 % от общо подадените гласове", пишат от Антикорупционния фонд.

"Темата за купения и контролиран вот започна да се развива от първите демократични избори в началото на 90-те. Тогава предразполагаха избирателите с капачки олио. Последваха предложения за ориз, брашно, макарони, След това дойде монетаризация. Към 2003, 2005 г. купуването на гласове започна да излиза от маргинализираните общности и започна да се разпространява в квартали на големи градове, сред студенти, университетски общности. Тогава придоби и значими размери", коментира Тихомир Безлов, анализатор от Центъра за изследване на демокрацията.

По думите му след 2014 г. политическите формации са започнали да си поделят купуването на гласове и един "брокер" е купувал за повече от една партия.

"Средната цена на глас през 2014 г. вървеше между 30 и 50 лева. На местните избори през 2019 г. на някои места се стигаше и до трицифрени числа. Вероятно на тези избори ще има и по-високи числа", коментира още Безлов, като уточни, че за купуването на гласове няма "свободен пазар и осреднени на национално ниво цени", а по-скоро става въпрос за локални цени, определени от състоянието на хората по места.