Над 500 млн. евро се събраха за "Нотр Дам", изплува легенда за Колю Фичето и храма

Струва ми се, че днес има вълна от солидарност между християните, която е невероятна и която това нещастие предизвика, коментира пред БНР журналистът Божидар Чеков, който живее във Франция.

„Нотр Дам“ е най-посещаваният паметник в света. От около 20-те млн. туристи, които посещават Париж, 15 млн. се отбиват да видят „Парижката Света Богородица“ всяка година“, каза Чеков. Той разказа, че строежът на храма е свързан с кръстоносните походи и най-вече с реликвата „венеца от тръни“ на Исус Христос, който е донесен от император Балдуин в Париж.

„Пожарът изглежда е свързан с ремонта на „Нотр Дам“ и за щастие преди два дни венецът бе преместен на сигурно място и не е пострадал снощи“, заяви Чеков.

"Има съмнения около случилото се заради ремонта на статуите на апостолите, които са от мед и тежат по 250 тона. В този момент те бяха местени в една работилница, за да бъдат реставрирани и измити. Последният работник е напуснал строежа вчера в 17,30 часа, а пожарът е избухнал час по-късно. Това предизвика съмнения за началото на пламъците и сега се разследва, но точно установени факти за злонамерени действия няма въпреки наличието на подозрения", каза Чеков.

Той допълни, че щетите са на стойност милиони и за приятна изненада още тази сутрин пристигнаха дарения за над 500 млн. евро. За Божидар Чеков "реакцията на християните е невероятна, защото в такива моменти целият християнски свят се обединява, без да има значение дали си православен, или католик". 

Легенда

В историята на величествената парижка катедрала "Нотр Дам" има и българска следа. За нея се носи легенда, разказана от игумена на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги пред арх. Николай Тулешков. Публикувана е в страниците "Българска история" и Дестинация Дряново. Автор на текста е журналистът Илия Пехливанов.

Било е по времето, когато майстор Колю Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла, сиреч около 1866 година. Тогава се разбрало, че известната катедрала „Св. Богородица“ в Париж (на френски: Notre-Dame de Paris), построена шест столетия по-рано, била заплашена от корозия. Забелязали, че тя започнала да се руши и дори една от стените се пропукала. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението – без никакъв успех. Опасността ставала все по-сериозна и парижките власти трябвало да вземат мерки.

Новината достигнала и до българските земи. Управителят на Русенската област Митхад паша научил първи и като френски възпитаник валията поддържал близки връзки с френското правителство. Без да се поколебае, той откликнал на отправения апел за помощ към него и изпратил най-добрия архитект, когото познавал – небезизвестния Колю Фичето, в чиито умения вече се бил убедил лично.

Българинът хванал първия влак за френската столица. Когато пристигнал на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този скромно облечен човек е прочутият български строител. Чак когато гарата опустяла съвсем и Фичето останал на нея сам, те разбрали кой всъщност е дошъл.

Фичето настоял веднага да го заведат при катедралата, за да разгледа пукнатината в стените ѝ. Почнал своите проучвания. Не след дълго време той открил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена.

 
Французите изпитали огромна благодарност към опитния български архитект и много настоявали той да остане в Париж. Нямало как да го склонят за това – чакали го на строежа на Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си.

За спомен Фичето оставил до катедралата малката чешмичка. Някои твърдят, че от нея и до днес струи вода. Ала колцина от стотиците българи, които пребивават понастоящем във френската столица, са отишли лично да проверят това.