Наемници на хаоса: Как дезинформацията разяжда обществото, а държавата мълчи?

Филмът „Архитекти на хаоса“, с автор Мая Димитрова, излъчен по БНТ, показва как точно работят механизмите, чрез които се овладява реалността. Впрочем, излъчен сякаш от кумова срама – малко преди полунощ, от 23:25 часа на 27 май.

Във филма виждаме разказ на платен трол в България – човек, който от всяка точка разпространява лъжи в интернет. За това е нает от „Мрежата“. Прави го, защото иска да си „докара допълнителни парички“. Проф. Милена Якимова говори за машината от „сайтове-гъби“: хиляди сайтове с идентичен дизайн, които размножават едно и също послание хиляди пъти. Никола Тулечки, също изследовател на дезинформация у нас, показва нагледно как изглежда тази мрежа – стотици хиляди елементи, свързани с една цел: да унищожат демократичния ред.

Темите на дезинформацията, описани във филма, са всевъзможни: от бежанците, през осмиване на български политически фигури, до насаждане на омраза към психично болни и дори манипулации, свързани с повишаване на цените на хранителни продукти заради Шенген или въвеждането на еврото.

Какво цели дезинформацията?

Най-простият отговор – да нанесе вреда. Прави го, като провокира нагласи и възгледи, които на по-късен етап прерастват в действия. Особено ясно виждаме това в случая с въвеждането на еврото у нас: вече имаше нападения срещу Дома на Европа в центъра на София, а в идните дни отново се готвят демонстрации срещу единната европейска валута.

Преди няколко дни, студенти от трети курс в Софийския университет ме попитаха: „Защо съществува еврото? Защо трябва да го въвеждаме? Правилно ли беше президентът да инициира референдум?“.

Еврото съществува, от една страна, за улеснен икономически обмен и свободна търговия, а от друга – като политически символ на единство и принадлежност към общи разбирания за демократично съжителство. Трябва да го въведем, за да завършим процеса на собствената си интеграция (извън икономическите ползи). А дали беше правилно президентът да инициира референдум? Чисто комуникационно – защото дезинформацията е и комуникационен процес – отговорът зависи от това дали комуникаторът е постигнал целта си, каквато и да е била тя.

Именно в целта е разковничето – никой не отправя послание и не говори просто така: той винаги цели да постигне нещо. Академичната общност, журналисти и общественици говорят за това как дезинформацията разгражда обществената тъкан, защото искат да предпазят обществото от тотален разпад. Дезинформаторите пък разграждат тази тъкан, защото целят именно този разпад – било защото са платени, било по идеологически подбуди. Но фактът остава: щом някой говори и пише, щом някой плаща на някого да говори и пише, то има определена цел.

Институционалният отговор?

У нас той липсва ефективно.

Противодействието на дезинформацията беше официално обявено за приоритет на българското правителство за периода юни 2023 – март 2024 г. На практика обаче усилията в тази област се изразяваха основно в спорадични публикации в социалните мрежи, обединени в неструктурирана секция в сайта на правителството, озаглавена „Факти срещу дезинформация“. Публикациите намираха място и в официалната Facebook страница на МС. Освен теми, свързани с антиевропейски наративи, те включваха и вътрешнополитическо съдържание. Положителна страна на инициативата „Факти срещу дезинформация“ беше, че тя се възприемаше като официална позиция на правителството, което гарантираше медийно отразяване. Така или иначе, тези 9 публикации не могат да се нарекат структуриран, постоянен и проактивен отговор – каквито са насоките и на ЕС, и на НАТО в това отношение.

Съгласно действащия Правилник за дейността, Информационният център на Министерството на отбраната има изрично заложени задължения в областта на стратегическите комуникации и борбата с дезинформацията. Именно тази структура на изпълнителната власт демонстрира най-видими и устойчиви усилия в това направление.

Съществува рубриката „ДЕЗИНФО-РАДАР“, която редовно публикува онлайн опровержения на дезинформационни твърдения от 27 юни 2023 г. насам. Колонката съдържа материали, изготвени от експерти на Информационния център към МО, и съчетава усилията на различни платформи като Factcheck.bg, рубриката „БНР Проверка“ и секцията „Проверка на факти“ на БНТ. Публикувани са и преводи от платформата на ЕС EUvsDisinfo.

Изводите

Институционалния онлайн отговор на дезинформацията е неструктуриран, спорадичен и непоследователен. Отвън изглежда хаотичен, без ясно формулирана цел и без стратегия.

Възможно решение е създаването на реакция, базирана на стратегия за стратегически комуникации и унифициран модел, трансформиран в конкретен план за противодействие на дезинформацията. Необходима е по-голяма проактивност, както и дейности, които да достигат до по-широка аудитория. Самите институции признават, че повече финансиране за онлайн дейности срещу дезинформацията и повече обучени експерти биха били полезни за по-ефективен отговор.

Макар разработването на такъв модел или план да не е панацея, той създава здрава основа, осигурява последователност на усилията и гарантира тяхното продължение, независимо от политическите промени. Подобен план предполага дългосрочност и устойчивост, както и изграждане на последователни нагласи в аудиторията относно същността и целите на дезинформацията. Това от своя страна полага основите за повишаване на информационната и медийната грамотност на българската публика – която остава на незадоволително ниво.

И НАТО, и Европейската комисия, както и отделни звена в рамките на българската изпълнителна власт посочват необходимостта от институционален отговор на дезинформацията. Става въпрос за системни, дългосрочни и последователни усилия.

Алтернативата – липсата на адекватна реакция – създава условия за още по-голямо информационно замърсяване, което съвсем реално може да се възприеме като заплаха за демократичните ценности и обществения ред. Именно затова структурирането на българския институционален онлайн отговор на дезинформацията не просто е наложително – то е крайно закъсняло и изключително необходимо.

Илияна Маринкова