Най-евтините жилища в ЕС са в България и Полша

Цените на жилищата в ЕС са се увеличили с 48% между 2010 и 2023 г., а разходите за жилище, включително за комунални услуги, са скочили в някои държави-членки, според последния доклад на Евростат за жилищата в Европа.

Хората в Ирландия се борят с най-високите разходи за жилище, включително за вода, електричество и газ, през 2023 г., което е два пъти повече от средното за ЕС, според Евростат.

Второто най-скъпо място е Люксембург (86% над средното за ЕС), следван от Дания (80% над) през миналата година.

При разглеждане на динамиката на цените Евростат отбелязва, че между 2010 г. и 2023 г. разходите за жилища в Ирландия са нараснали от 17% над средната стойност за ЕС до 101%, като в крайна сметка са се удвоили.

Въпреки че жилищната криза измъчва различни държави в Европа, включително Ирландия, Португалия и Испания, тенденцията за рязко покачване на цените на имотите леко се забави през миналата година, когато цените на жилищата в Европа леко се понижиха средно с 0,3%.

Погледът към по-общата картина обаче показва, че като цяло цените на жилищата са се увеличили средно с 48% между 2010 г. и 2023 г. в блока, като най-голямото увеличение е регистрирано в Естония (+209%), Унгария (+191%) и Литва (+154%). Цените на имотите са се понижили само в две държави-членки (няма данни от Гърция) - в Италия и Кипър съответно с -8% и -2%.

Същевременно разходите за наем постоянно се увеличават, общо с 22% за периода 2010-2023 г., като почти всички отчитат увеличение, с изключение на Гърция. За сравнение, общата инфлация в ЕС за същия период е 36%.

Въпреки това имаше държави, в които цените на наемите нараснаха много повече от средното. В Естония, където беше регистрирано най-голямото увеличение на наемните цени, разходите скочиха с +211%, в Литва имаше скок от +169%, а наемите в Ирландия се удвоиха през същия период.

Достъпни ли са жилищата в ЕС?

През миналата година хората в ЕС са похарчили средно около една пета (19,7%) от разполагаемия си доход за жилище, като най-високият дял е в Гърция (35,2%), Люксембург (27,6%) и Дания (25,9%).

В Норвегия, Швейцария и Германия хората харчат приблизително една четвърт от разполагаемия си доход за жилище.

При лицата, които могат да се считат за застрашени от бедност в ЕС, този дял е много по-висок - средно 38,2 %.

Все пак се наблюдава подобрение по отношение на дела на хората, които натрупват просрочени задължения по ипотека, наем или сметки за комунални услуги - този показател в ЕС намалява до 9,3 % през 2023 г. от 12,4 % през 2010 г., като само в пет държави се наблюдава известно увеличение. Една държава обаче е в голяма степен против подобряващата се тенденция - Гърция, където почти половината от населението има просрочени задължения.

По отношение на собствеността на жилище в страните от блока съществуват огромни различия. В Румъния например повече от 95 % от населението е собственик на жилище. Страната е плътно следвана от Словакия, Хърватия и Унгария, като в тези държави над 90% от хората притежават жилища.

В България този дял е 86%.

Наемите са най-разпространени в Швейцария и Германия, където повече от половината от населението са наематели.

В целия блок повече от две трети, 69% от населението, притежава жилище, а останалите 31% живеят под наем през 2023 г.