Най-старата обсерватория у нас отново отваря врати

В сградата с часовника са подредени стари инструменти, рисунки и звездни карти от времето на създаването на обсерваторията през 1897 г. Сред експонатите е и най-старият запазен часовник, с който между 1940 и 1986 г. е давано точното време.

Сърцето на комплекса е Големият купол, където повече от век се пази най-старият телескоп с постоянен фундамент, известен сред поколения астрономи и студенти като „Стареца“. При ясно небе именно той ще дава възможност на студенти и посетители да наблюдават най-ярките обекти от нощното небе, обяснява доц. Евгени Овчаров, ръководител на обсерваторията, цитиран от bTV.

Обсерваторията е изградена като символ на модерната наука и култура в следосвобожденска България и е паметник на културата от местно значение.

На Световния ден на астрономията, 27 септемвр, обновената обсерватория ще отвори врати за посетители, за да покаже отново пътя към звездите – така, както го прави вече повече от 125 години.

Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е сред най-ранните символи на възраждащата се наука и образование в България след Освобождението. Построена по инициатива на проф. Бъчеваров, първият преподавател по астрономия във Висшето училище, строежът започва през 1892 г., когато днешната Борисова градина все още е пасище край село Слатина. Старото здание и големият купол са завършени през 1894 г. – цели три десетилетия преди изграждането на Ректората.

Първият наблюдателен уред на новата обсерватория е зрителната тръба на възрожденеца д-р Петър Берон. Тя е изработена в Мюнхен от фирмата „Merz“ и увеличава до 500 пъти. Подарена първо на Българското книжовно дружество, а после предоставена на Висшето училище, тази тръба е използвана за обучение по астрономия. Днес тя се пази в Националния политехнически музей в София заедно с други ранни уреди от обсерваторията.

През 1897 г. е доставен и първият телескоп на постоянен фундамент в България – 15-сантиметров рефрактор с екваториална монтировка Grubb. Той бързо става основен инструмент за обучението и се използва и до днес, след реставрация през 2004 г.

В началото обсерваторията има предимно образователна роля. Научни наблюдения са правени рядко, но сред тях се открояват тези на Халеевата комета през 1910 г., проведени от проф. Бъчеваров и неговите студенти. Данните са публикувани дори в престижните „Comptes Rendus“ на Френската академия на науките.

През 1928 г. академик Никола Бонев поема ръководството и извършва модернизация на обсерваторията до европейско равнище. Изградени са нови сгради, аудитория за занятия и по-малки куполи. През 1942 г. тя е обявена за официална Служба за точно време на България – функция, която изпълнява до 1986 г.

Днес университетската обсерватория остава важен център за обучение. Тя разполага с модерни уреди – оптични и радио телескопи, CCD-камери, спектрографи – и се използва активно от студентите по бакалавърските и магистърските програми по астрономия.