Кой е Алиреза Арафи?
За широката публика името му не е толкова известно, но в кулоарите на Техеран Арафи е смятан за „технократа на духовенството“.

Довереник: Дългогодишен близък съратник на покойния Хаменей.
Властови позиции: Заместник-председател на Събранието на експертите и член на мощния Съвет на пазителите (органът, който има последната дума за всеки закон и кандидат за власт).
Интелектуалец: Автор на над 24 книги и ръководител на иранската семинарна система. Анализаторите го описват като администратор с опит и техническа грамотност – фигура, която трябва да внесе спокойствие в администрацията, докато генералите от Гвардията (КСИР) решават следващия си ход.

Какво следва за Иран оттук нататък?
Смъртта на Хаменей не е просто смяна на лидер, а трус в основите на теокрацията. Ето трите възможни сценария за бъдещето:

1. Сценарият „Твърда линия и ескалация“
Ако Събранието на експертите избере за постоянен лидер радикална фигура, тясно свързана с Революционната гвардия (КСИР), Иран ще заложи на пълна военна конфронтация. В този сценарий „Оста на съпротивата“ ще бъде активирана до краен предел, за да отмъсти за Хаменей, а ядрената програма може да бъде ускорена като последна застраховка за оцеляване на режима.

2. Военна диктатура на Гвардейците
Възможно е духовенството да загуби реалния контрол за сметка на военните. Революционната гвардия вече контролира икономиката и външната политика. Ако КСИР прецени, че новият духовен лидер е слаб (какъвто е Арафи), те могат да наложат „де факто“ военен режим, маскиран зад ислямски лозунги, за да смажат вътрешните протести и да се справят с Израел.

3. Вътрешен колапс и Гражданска война

Това е най-опасният вариант. Смъртта на Хаменей може да отприщи нова, мащабна вълна от протести „Жена, живот, свобода“. Ако младото поколение види в този момент на слабост шанс да събори диктатурата, а силите за сигурност се разцепят по въпроса на кого да бъдат лоялни, Иран може да потъне в хаос, подобен на сирийския.

Наследниците: Кой дебне за поста?
Освен Арафи, в списъка на потенциалните постоянни лидери попадат:

* Моджтаба Хаменей: Синът на покойния аятолах. Той разполага с огромни ресурси и влияние в тайните служби, но наследяването на поста по бащина линия противоречи на републиканските принципи на революцията от 1979 г.

* Ебрахим Раиси (ако беше жив): Неговата смърт в хеликоптерна катастрофа по-рано остави режима без очевиден фаворит, което прави настоящата криза още по-дълбока.

Изборът на Алиреза Арафи е опит за „купуване на време“. Но в Близкия изток времето е лукс, с който Техеран вече не разполага. Докато Арафи пише първите си укази, иранските ракети вече летят към американските бази, а израелските изтребители са в небето. Светът чака да види дали новият „пазител“ ще потърси дипломатически изход или ще довърши започнатото от своя ментор – пътя към глобален сблъсък.

Светът за Иран: Москва и Пекин зад кулисите
Докато Вашингтон и Тел Авив преброяват поразените си бази и прехващат ирански ракети, основните геополитически съюзници на Техеран – Русия и Китай – побързаха да изразят подкрепа за режима, макар и с различен тон.

Русия: „Съболезнования и готовност за помощ“

Кремъл изрази „дълбоки съболезнования“ за смъртта на Хаменей, наричайки го „велик приятел на руския народ“. В официалното изявление, цитирано от ТАСС, се подчертава, че Москва е готова да окаже всякаква техническа и военна помощ на временния лидер Алиреза Арафи, за да „запази стабилността и суверенитета на Иран“. Анализаторите разчитат това като директен сигнал към САЩ, че Русия няма да допусне падането на режима в Техеран, който е ключов за нейното влияние в Близкия изток и за поддържането на „Оста на съпротивата“.

Китай: „Регионален баланс и дипломация“
Китайското външно министерство беше по-сдържано, но категорично. Пекин призова всички страни към „максимална сдържаност“ и „избягване на по-нататъшна ескалация“, за да се запази мира и стабилността в Персийския залив.

Същевременно, китайските медии подчертаха, че КНР ще продължи да поддържа тесни икономически и енергийни връзки с Иран, без оглед на американските санкции. Китай де факто застана зад Техеран, без да обещава директна военна помощ, като се фокусира върху дипломатическия баланс и запазването на своите интереси в региона.