Властите в Иран са изправени пред криза на легитимността

Демонстрациите, които започнаха в Техеран миналия месец, се разпространиха във всичките 31 провинции на Иран, но все още не са достигнали мащаба на вълненията от 2022-2023 г., предизвикани от смъртта на Махса Амини. Тя беше задържана за предполагаемо нарушаване на ислямския дрескод.

Началото на протестната вълна дадоха търговци на Капалъ Чарши в Техеран, разгневени от рязкото понижение на риала. Сега в протестите се включват много други социални кръгове на Иран, предимно млади мъже.

Американската информационна агенция за правата на човека съобщи за най-малко 34 убити протестиращи и 4 загинали служители по сигурността, както и за 2200 арестувани по време на безредиците.

В четвъртък Иран претърпя национално прекъсване на интернет мрежите, което продължи до петък. Това съвпадна с призиви от чужбина за още протести срещу Реза Пахлави, син на последния шах на Иран, свален от власт по време на ислямската революция през 1979 г. „Сривът не е само на риала, но и на доверието“, каза Алекс Ватанка, директор на Иранската програма в Института за Близкия изток във Вашингтон.

Властите се опитаха да поддържат двоен подход към размириците, като заявиха, че протестите срещу икономиката са легитимни и ще бъдат посрещнати с диалог. В същото време атакуваха част от демонстрациите със сълзотворен газ на фона на насилствени улични конфронтации.

Близо пет десетилетия след Ислямската революция, религиозните управници на Иран се борят да преодолеят пропастта между своите приоритети и очакванията на едно младо общество.

„Просто искам да живея мирен, нормален живот. Вместо това управляващите настояват за ядрена програма, подкрепят въоръжени групировки в региона и поддържат враждебност към Съединените щати“, каза 25-годишната Мина от Кухдащ. „Тези политики може би са имали смисъл през 1979 г., но не и днес. Светът се промени“, казва млад мъж.

Основните идеологически стълбове на Ислямската република – от наложените облекла до изборите във външната политика – не намират отзвук у хората под 30 години, които са почти половината от населението. „Младото поколение вече не вярва в революционни лозунги – то иска да живее свободно“, коментира същият мъж.

Хиджабът, който стана гореща точка по време на протестите срещу Амини, сега се налага избирателно. Много ирански жени открито отказват да го носят на обществени места, като нарушават традиция, която определя Ислямската република отдавна.

В продължаващите протести много протестиращи изразяват гняв заради подкрепата на Техеран за екстремистите в региона, скандирайки лозунги като „Не Газа, не Ливан, животът ми за Иран“, с които изразяват разочарование от приоритетите на правителството.

Регионалното влияние на Техеран е отслабено от атаките на Израел срещу неговите пълномощници – от Хамас в Газа до Хизбула в Ливан, хусите в Йемен и милициите в Ирак – както и от свалянето от власт на близкия съюзник на Иран, сирийския диктатор Башар Асад.

Във видео, споделено в X, протестиращи във втория по население град Машхад, в североизточната част на страната, свалят голямо иранско знаме от пилон и го разкъсват.

Ватанка от вашингтонския Институт за Близкия изток заяви: „Промяната сега изглежда неизбежна; колапсът на режима е възможен, но не е гарантиран.“

В други страни в региона, като Сирия, Либия и Ирак, дългогодишните лидери паднаха едва след комбинация от протести и военна намеса.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че може да се притече на помощ на иранските протестиращи, ако силите за сигурност започнат да стрелят по тях. „Готови сме за действие“, написа той, без да дава подробности.

Върховният лидер аятолах Али Хаменей, изправен пред един от най-несигурните моменти от десетилетното си управление, отговори, като се закле, че Иран „няма да се поддаде на врага“. Бивши ирански служител заяви, че няма лесен изход за 86-годишния лидер. Неговите дългогодишни политики за изграждане на посредници, избягване на санкции и развитие на ядрените и ракетните програми изглежда се разпадат.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху похвали протестите и ги нарече „решителен момент, в който иранският народ взема бъдещето си в свои ръце“.

В Иран мненията са разделени относно това дали чуждестранна военна намеса е неизбежна или възможна, и дори твърдите критици на правителството поставят под въпрос дали тя е желателна. „Стига толкова. 50 години този режим управлява страната ми. Вижте резултата. Бедни сме, изолирани и разочаровани“, каза 31-годишен мъж в централния град Исфахан. На въпроса дали подкрепя чуждестранна намеса, той отговори: „Не. Не искам страната ми да понася военни удари отново. Нашият народ е изтърпял достатъчно. Искаме мир и приятелство със света – без Ислямската република.“

Противниците на Ислямската република в изгнание, които също са дълбоко разединени, смятат, че моментът им да свалят правителството може би е близо и призовават за още протести. Но доколко се радват на подкрепа в страната, е неясно.