След Хаменей: Иран на кръстопът без ясна посока

Въпреки че официално целта на израелските удари не е сваляне на режима, а неразпространение на ядрени оръжия, ударите по военни обекти и ключови фигури на режима изпращат ясен сигнал за намеренията на Тел Авив. Никол Грайевски от фондация „Карнеги“ коментира, че акцентът върху лидери и символи на режима подсказва по-скоро стремеж към смяна на властта.

След клането на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., Израел не се колебае да елиминира лидери, считани за недосегаеми, като ликвидирането на Хасан Насралла, водача на проиранската „Хизбула“ в Ливан.

Обаче отстраняването на Хаменей, който е начело на Иран вече три десетилетия, е скок в неизвестното. Западните лидери се опасяват, че подобен ход може да доведе до още по-опасни и нестабилни времена, напомняйки хаоса след свалянето на Саддам Хюсеин в Ирак и Муамар Кадафи в Либия.

Френският президент Еманюел Макрон предупреди, че военната смяна на режима в Иран би била „най-голямата грешка“ и би отключила хаос, подобен на онзи в Ирак и Либия. Вакуумът на властта би могъл да бъде запълнен от радикални военни структури като Революционната гвардия.

Иранската опозиция в изгнание е силно разединена. Реза Пахлави, синът на сваления шах, твърди, че Ислямската република е „на ръба на разпадането“, но подкрепата за него в страната остава спорна. Други опозиционни групи като „Муджахидините на народа“ са критикувани и презирани от части от иранската общност.

Според експерти няма ясна организирана алтернатива на режима, а един от най-вероятните сценарии е преврат от страна на силовите структури и преход към военна диктатура.

Освен това, етническата сложност на Иран, с кюрдски, арабски, белуджски и тюркски малцинства, добавя още един слой на нестабилност, който може да бъде експлоатиран от враждебни сили.

В крайна сметка бъдещето на Иран остава изключително непредсказуемо, а последствията от смяната на режима неясни и потенциално катастрофални за целия регион.