Настъпи лятното слънцестоене. Какво прави този ден специален?

През 2025 г. лятното слънцестоене настъпи на 21 юни в 05:41 ч. българско време.

Какво е слънцестоене?

Думата „слънцестоене“ идва от латинските sol (слънце) и sistere (да стои неподвижно) - тъй като в този момент Слънцето изглежда застинало в небето, гледано от Земята.

Слънцестоенията и равноденствията ни напомнят, че сме част от природата, а не отделени от нея. Тези небесни събития съвпадат със смяната на сезоните и началото на кардиналните зодиакални знаци.

По време на слънцестоение Слънцето достига най-високата (лятно) или най-ниската (зимно) си точка спрямо небесния екватор - въображаемата линия, отразяваща нашия земен екватор.

Зимното слънцестоене носи най-дългата нощ и най-краткия ден в годината. Между тях се намират пролетното и есенното равноденствие, когато денят и нощта са равни.

Какво е лятното слънцестоене?

В Северното полукълбо лятното слънцестоене отбелязва настъпването на най-топлия период в годината. Слънцето се намира в най-северната си точка - над Тропика на Рака - и сякаш застива за момент, преди да започне своето пътуване обратно на юг.

То се случва всяка година на 20, 21 или 22 юни. След това дните постепенно започват да се скъсяват - тихо напомняне за неизбежната цикличност на времето.

Духовното значение на лятното слънцестоене

Нашите предци са живели в ритъм с природата, използвайки небесните тела - Слънцето, Луната и звездите - като ориентир и вдъхновение.

Лятното слънцестоене се отбелязва още от неолита - преди над 10 000 години - и се свързва с обновление, плодородие, общност и триумф. Преди християнството да се наложи, хората са чествали този ден с истинско удоволствие и духовна дълбочина.

В Египет Великите пирамиди са подредени така, че гледани от Сфинкса по време на слънцестоене, Слънцето залязва точно между пирамидите на Хафра и Хуфу - израз на символа „Ахет“, означаващ „хоризонт“.

В Древен Рим денят е бил посветен на богинята Веста, със свещени жертвоприношения и поддържане на вечен огън - метафора за самото Слънце.

Сред коренните племена на Северна Америка Танцът на Слънцето (Wiwányang Wacípi) се е провеждал в чест на слънцестоенето - четиридневна церемония на изцеление, видения и духовно пречистване.

Медицинските колела, като това в Bighorn, Уайоминг, са подредени в съответствие с изгрева и залеза на Слънцето в този ден.

В Чичен Ица, пирамидата на маите е ориентирана така, че по време на слънцестоене северната и източната ѝ страна са огрени от слънцето, а останалите остават в сянка - визуално я разделяйки на светла и тъмна половина.

Празнуване в Северна Европа и езическите традиции

За скандинавците летните празници, вдъхновени от слънцестоенето, включват танци, музика, огньове, голи къпания в езера и събиране на цветя - символи на живот, любов и плодородие.

Според езическите вярвания Еньовден е вълшебен момент, изпълнен с потенциал. Вярвало се е, че височината на огъня и силата на човешкия глас гонят злите духове. В навечерието на празника се вярва, че бъдещият съпруг може да се види, ако се погледне в кладенец в полунощ, или да се сънува, ако се спи със седем цветя под възглавницата.

Най-емблематичният паметник, свързан със Слънцето, безспорно е Стоунхендж. На повече от 5000 години, този загадъчен каменен кръг в Англия привлича хиляди хора, които се събират да наблюдават изгрева по време на слънцестоенето, когато той се появява точно над Петата.