В нощта на 5 август служители откриха дрон, въоръжен с взривно устройство, в зоната за ограничен товар на летище Лайпциг/Хале, близо до южната писта. Служители на федералната полиция иззеха детонатора, временно спряха някои полети и ги пренасочиха към други летища. Според съобщения в германските медии дронът, въоръжен с импровизирано взривно устройство, се е намирал близо до товарен самолет Ан-124 на украинската авиокомпания Антонов. Разследващите все още не са установили кой е изстрелял дрона или крайната му дестинация.
Същата нощ друг товарен самолет, принуден да промени маршрута на полета си поради затваряне на писта, се сблъска във въздуха с неизвестен обект. След кацане в Хановер е установено, че е претърпял леки повреди. Германски следователи разследват дали този обект е втори дрон и дали двата инцидента са свързани.
Германският министър на вътрешните работи Александър Добриндт нарече появата на дрон, въоръжен с експлозиви, на територията на международно летище „нов сценарий на заплаха“ и заяви, че подобна операция трябва да е била професионално подготвена. Той също така подчерта, че произходът на дрона и самоличността на поръчалите го лица все още не са установени.
Следователно
руска връзка със случая от Лайпциг е логична работна хипотеза,
но все още не е доказан правен факт. Това е от фундаментално значение.
В контекста на хибридната война е невъзможно да се изпревари разследването и да се припише всеки инцидент на Москва. Общият контекст обаче не може да бъде пренебрегнат: Лайпциг/Хале е един от най-големите товарни хъбове в Европа, база на DHL и дом на украинската авиокомпания „Антонов“. Товари, преминаващи през това летище, са били обект на атаки със скрити запалителни устройства.
Вторият инцидент има много по-ясна руска атрибуция. На 24 март германската федерална прокуратура съобщи за ареста на украинския гражданин Сергей Н. в Испания и румънската гражданка Алла С. в Германия. Според разследването те са работили за руските разузнавателни служби, за да събират информация за лице, доставящо дронове и компоненти на Украйна, като са търсили информация онлайн и са заснемали работното си място. Германското издание Die Zeit установи, че целта на наблюдението е бил Стефан Туман, директор и главен конструктор на баварската отбранителна компания Donaustahl, която доставя разузнавателни и атакуващи дронове на Украйна. Изданието спекулира, че руските разузнавателни служби може да са планирали убийството на бизнесмена.
Тук е необходимо ясно да се разграничи и степента на потвърденост. Руската разузнавателна операция срещу човека, снабдил Украйна с дронове, беше официално потвърдена от федералната прокуратура. Възможността крайната цел да е била убийството на Стефан Туман засега остава заключение на журналистическо разследване и източници в разузнавателните служби, а не окончателно обвинение.
Като цяло обаче логиката на Кремъл е съвсем ясна. Русия се опитва да унищожи не само оръжията, които вече са достигнали фронтовата линия, но и цялата система за тяхното производство и доставка: ръководители на компании, инженери, транспортни възли, складове, въздушни и железопътни маршрути.
Отстраняването на един ключов човек или временното блокиране на един логистичен център може да забави доставките, да наруши договорите, да увеличи разходите за застраховки и да принуди европейския бизнес да откаже сътрудничество с Украйна.
Също толкова важна цел е сплашването.
Кремъл се стреми да убеди европейските предприемачи, че помощта за Украйна представлява лична заплаха за тях и техните семейства. В същото време руските служби за сигурност тестват сигурността на предприятията и летищата, скоростта на реакция на полицията, сътрудничеството в контраразузнаването и политическата готовност на правителствата да признаят отговорността на Русия.
За изпълнение на подобни задачи все по-често се използват граждани на Украйна, Русия, Беларус, Румъния и други страни, вербувани онлайн, вместо щатни разузнавачи. Те могат да бъдат натоварени със задачата да фотографират обекти, да транспортират пакети, да палят пожари, да инсталират камери или други на пръв поглед прости задачи. През май 2025 г. германската федерална прокуратура съобщи за ареста на трима украински граждани, заподозрени в подготовка за изпращане на пакети, съдържащи взривни или запалителни устройства, чрез товарни мрежи от името на лица, свързани с руски държавни агенции.
Националността на такива извършители не определя държавата клиент. Напротив, използването на украинци е удобно за руските агенции: това усложнява атрибуцията, позволява на Кремъл да отрича участие и създава плодородна почва за антиукраинска пропаганда в европейските страни. Извършителите се използват като материал за еднократна употреба, докато поръчителите и организаторите остават извън обсега на местната полиция.
Европейският съюз вече официално призна,
че руските саботажи, щетите върху критичната инфраструктура, кибератаките, намесата в изборите и информационните операции са част от дългосрочна, координирана кампания. В отговор ЕС създаде отделен режим на санкции, който към юли обхваща 80 лица и 20 организации. Но санкциите и изявленията вече не са достатъчни.
Все още няма преки доказателства, че случаите в Donaustahl и Лайпциг са част от една и съща операция. И двата епизода обаче се вписват в един стратегически модел: да се удари по хората и логистиката, снабдяващи Украйна, да се оставят минимални следи и операцията да се държи под прага на открит военен конфликт с НАТО.
Русия се опитва да премести войната в тила на Европа. Всъщност тя вече е в ход – под формата на саботаж, наблюдение, палежи, взривни устройства, кибератаки и опити за сплашване на онези, които помагат на Украйна. Следователно въпросът вече не е дали Кремъл води хибридна война срещу Европа. Въпросът е колко още опасни сигнали са необходими на европейските столици, за да преминат от реагиране на изолирани инциденти към системна контраразузнавателна защита.
От блога на Виктор Ягун, заместник-председател на Службата за сигурност на Украйна през 2014-2015 г., генерал-майор от резерва на СБУ
