Галац: Руски дрон, ранени цивилни и въпросът пред НАТО

Отговорът вероятно няма да бъде един. Румъния вече очертава посоката: повече противодронни системи, по-гъсто радарно покритие, ускорени процедури за реакция, промени в правилата за разполагане на противовъздушна отбрана и по-тясна координация с НАТО. След Галац дебатът вече не е само какво се е случило, а дали източният фланг е подготвен за война, която формално не е негова, но все по-често произвежда последствия върху неговата територия.

Румънските власти вече не оставят съмнение за произхода на дрона. Министерството на външните работи определи случая като „сериозна и безотговорна ескалация“ от страна на Русия и потвърди, че Букурещ е поискал от НАТО ускорено предоставяне на противодронни способности. Властите обявиха още, че ще предприемат дипломатически действия в отговор на нарушението на въздушното пространство.

Румъния формално е в мир. Само че в мирна държава не евакуират жилищни блокове след удар на дрон, не вдигат бойна авиация посред нощ и не свикват извънредни съвети по национална сигурност.

Защо Румъния не стреля?

Големият въпрос след инцидента е защо дронът не е свален. Обяснението на румънската армия е смесица от военна логика, правни ограничения и сурова математика.

Според заместник-командира на Съвместното командване на силите генерал Георге Максим военните са имали едва четири минути за реакция. Дронът е бил засечен край украинския град Рени, навлязъл е в румънското въздушно пространство в 1:52 ч. и е изчезнал от радара минути по-късно, след като е прелетял около 10 километра над румънска територия.

Проблемът не е само времето. Генералът подчерта, че Румъния не може да открива огън по начин, който би нарушил въздушното пространство на Украйна. Освен това свалянето на нисколетящ дрон над гъсто населена зона може да доведе до щети, сравними или дори по-големи от тези при удара.

Това е неудобната реалност за държавите по източния фланг на НАТО: понякога решението да не стреляш носи почти толкова политически риск, колкото и решението да стреляш.

От „случайност“ към системен риск

Румънските военни настояват, че страната не е била атакувана. „Не сме под атака, а сме свидетели на последиците от конфликт до нашата граница“, заяви генерал Максим.

Формално това е вярно. Но и формулировката започва да звучи все по-трудно защитима. За последните години руски дронове и отломки многократно са навлизали в румънско, полско и друго въздушно пространство на страни членки на НАТО. В повечето случаи те бяха определяни като случайни отклонения, технически проблеми или странични ефекти от бойните действия.

Случаят в Галац обаче повишава залога. Дрон не пада в поле или крайбрежна зона, а удря жилищна сграда. Има ранени. Според румънските военни, ако ударът е бил по-ниско, е можело да има жертви и разрушени апартаменти.

Тук започва политическият въпрос: колко пъти подобно нещо може да бъде определяно като „непреднамерен риск“, преди да се превърне в системен проблем за сигурността?

Букурещ търси повече защита

Реакцията на румънските институции подсказва, че отговорът вече се променя. Президентът Никушор Дан свика извънредно заседание на Върховния съвет за национална отбрана и нарече случая „най-сериозния инцидент, засегнал румънска територия“ от началото на руската инвазия в Украйна,

Румъния е уведомила НАТО и ЕС, поискала е ускорено предоставяне на противодронни способности и възнамерява да сезира Съвета за сигурност на ООН. Букурещ обяви и ускоряване на плановете за нови системи за защита по европейската отбранителна програма SAFE.

Всичко това подсказва една промяна: войната срещу Украйна може и да не е преминала официално границата на НАТО, но вече принуждава съюза да живее с последствията ѝ в реално време.