Няма съгласие за 12,6% по-висока минимална работна заплата

Социалният министър Борислав Гуцанов обясни, че увеличението ще засегне около 600 000 работещи. По думите му ще се повишат и заплатите на близо 30 000 души в социалните услуги, както и на всички, които работят по програми за заетост и в професионални приемни семейства.

Бизнесът: механизмът е остарял

Представителите на работодателските организации настояха за промяна на механизма за определяне на МРЗ, заложен в Кодекса на труда. Те поставиха под въпрос дали минималната заплата трябва да се изчислява спрямо средната брутна работна заплата.

„Настояваме за преразглеждане изобщо на механизма в Кодекса на труда за определяне на МРЗ“, заяви Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според него механизмът е „неадекватен и противоречи на международните стандарти и директивата за адекватни минимални работни заплати“. Радев допълни, че „предложението ни е да не се увеличава МРЗ за 2026 г., защото тя вече надвишава обективните икономически показатели“.

Мария Минчева от Българската стопанска камара (БСК) също изрази резерви. „Вярваме, че ръстът на доходите трябва да почива върху стабилен икономически растеж“, каза тя. „Няма как да очакваме чудеса от храброст, понеже административно вдигаме МРЗ – тя повишава осигурителния доход, оттам растат и пенсиите.“ От БСК смятат, че трябва да се изчака нов механизъм, преди да се пристъпи към ново увеличение.

Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) заяви, че „липсва социален диалог и има противоречия в Кодекса на труда“.

Румяна Георгиева от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също настоя за промяна в законовия текст. „Трябва да се вземе предвид Конвенция 131 на Международната организация на труда и европейската директива, която предвижда МРЗ да се отнася не само към средната, но и към медианната заплата“, каза тя. „Няма как да подкрепим тази минимална работна заплата – въздържаме се“.

Синдикатите: нужни са промени, но посоката е вярна

Синдикатите подкрепиха предложението. Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че в сегашната разпоредба на Кодекса на труда „липсва тест за адекватност на минималната заплата“. Той настоя Националният статистически институт да изработи методология на база дефиницията на Международната организация на труда и да я адаптира към българските условия.

Главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев заяви, че механизмът за определяне на МРЗ „не влошава социалния диалог“. Според него „той дава основа, върху която може да се стъпи, за да се продължат разговорите“. Кацарчев обобщи ситуацията така: „Работодателите не искат да харчат пари, а работниците искат да живеят малко по-нормално“.

В предварително становище преди дни КТ „Подкрепа“ вече беше заявила подкрепа за увеличението на МРЗ от 2026 година.