Събота, 22 Септември 2018, 22:50
Frognews
1| 4832 |15.02.2018

„Ние, Гражданите” зоват президента да наложи вето върху Закона за банковата несъстоятелност

.
Румен Радев
НПО „Ние, Гражданите” подаде до президента Румен Радев писмо, с което мотивира молбата си президентът да наложи вето на приетите от Народното събрание промени в Закона за банковата настоятелност.

Поискахме връщане на основание чл. 102, ал. 3, т. 4 от Конституцията на РБ на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.

 

Мотивите и предложенията ни за законови промени, които да гарантират правата на най-ощетената група от фалита на КТБ – надгарантираните вложители, щяха да осигурят равнопоставеност на кредиторите, еднакъв подход и непротиворечиви съдебни решения по аналогични казуси, невъзможност за синдиците да прилагат избирателни подходи и действия по отношение на прихващания и обезпечения, по-кратки срокове на съдебните производства, уеднаквена такса за кредиторите за водене на дела, по-висока събираемост на средства в масата на несъстоятелността на КТБ.

 

Резултатът е известен. Предложенията на вносителите на Закона „Пеевски” за КТБ бе приет без промени, без обществен дебат, без анализ за въздействие и очаквани икономически резултати.

В тази връзка считаме, че президентът разполага с възможността да свика кръгла маса за оценка на ефективността от предложените му за ратифициране поправки и да си състави точна представа за евентуалните последствия и въздействия от приемането им. На този форум може да бъдат поканени и изслушани специалисти от европейски и други страни, които ще имат възможността да проучат вече разсекретените стенограми, доклада на Временната парламентарна комисия, консултантските доклади за оценка на активите на КТБ към 20.06.2014 г., доклада на „АликсПартнърс Сървисис ЛЛП, на които се позовават правителството и Народното събрание при взимане на решения относно законови поправки.

 

Има и второ радикално решение, което да доведе по-бързо до крайни резултати и приключване на криминализираната процедура по несъстоятелност и грабежите. Радев може да предложи на Народното събрание да гласува закон за национализация на активите на КТБ. По-този начин вложителите в банката ще получат изгубените си спестявания и фирмени средства, вторично ограбване няма да има, равнопоставеноста на кредиторите, в т.ч. и на Фонда за гарантиране на влоговете ще бъде гарантирана. А след това те, политици, олигарси, техните придворни фирми и приятели бизнесмени могат да се крадат един друг колкото пожелаят.

 

Ето писмото до президента:


До 

 

                                                           Президента на Република България

                                               Г-н РУМЕН РАДЕВ

 

 

Относно: Връщане на основание чл. 102, ал. 3, т. 4 от Конситуцията на РБ на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.

 

от

НПО „Ние, Гражданите“,

представлявано от

Вера Ахундова и Даниел Божилов

 

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

 

Молим да се възползвате от правото си на връщане на закон на Народното събрание за ново обсъждане и да върнете Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.

 

НПО „Ние, Гражданите“ е неправителствена организация, която беше създадена за защита на правата и интересите на ограбените и ощетени вложители в „Корпоративна Търговска Банка“ АД (в несъстоятелност).

Въпреки непрекъснато демонстрирано нежелание от Народното събрание и останалите административни органи с отношение по случая с „КТБ“ АД, вкл. „Специализираната прокуратура“ и Главния Прокурор на Р България, сме длъжни да ви напомним, че основната жертва на този фалит са именно вложителите в банката. Непрекъснатите експерименти, недомислени законодателни промени и действия, писани на коляно някъде, приемани без обсъждане и без разбиране на същинските проблеми, ощетяват най-много нас, вложителите с надгарантирани влогове и накърняват основно нашите права.

 

До момента се приемаха неадекватни и недомислени изменения в нормативната база (до момента 10 на брой само в ЗБН), като с всеки се преуреждаха правила със задна дата и винаги водеха до увреждане именно на вложителите. Ефектът от тези изменения по отношение на попълване на масата на несъстоятелността е отрицателен, а резултатите са мудност на производството, натовраване на вложителите с нови големи разходи и все по-големи, но за сметка на това безконтролни права за синдиците на банката.

 

Това е 11-тото изменение на закон, третиращ банковата дейност и банковата несъстоятелност. От него за пореден път прозират тясно-комерсиални цели на тандема Пеевски-Цонев, а законът се пробутва без обсъждане, без дебати.

 

Мотивите за нашето искане ЗИД на ЗБН да бъде върнат за ново обсъждане са:

Законът е внесен и разгледан без необходимата за такива законопроекти оценка на въздействието му.

Във вида, в който е приет законопроектът, той  противоречи на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, прогласяващ основополагащия за българския конституционен модел принцип на правовата държава. Разпоредбите, съдържащи се в параграфи 3, 6 и 7 и 8 от законопроекта, нарушават правната сигурност, предвидимостта и стабилността на правния ред. Параграфи 6, 7 и 8 нарушават началото на предвидимост и произтичащите от него правна сигурност и стабилност, тъй като обявяват за недействителни правни действия и сделки, които към момента на извършването си са били действителни. Същият извод може да се направи и относно предвиденото в §6 спиране на срокове, подновяване и противопоставимост на погасени обезпечения, както и продължаването на сроковете по §3, които вече са изтекли.

Тук следва да се отбележи, че като цяло предлаганите механизми надхвърлят границите на банковата несъстоятелност и отиват в полето на преуреждане на множество граждански и търговски взаимоотношения. При положение че фактически към момента не малка част от освободените обезпечения са продадени на трети добросъвестни лица – било в рамките на производство по принудително изпълнение, било на нормални пазарни принципи, подобна ретроактивност на цели юридически институти ще засегнат правата на голям брой лица които нямат и никога не са имали каквото и да е отношение с КТБ.

Този закон е в състояние да доведе и до сериозни затруднения някои банки. Не малка част от вече освободените обезпечения след смяна на собствеността си отново за заложени или ипотекирани към различни банкови институции като обезпечения за нови кредити. Връщането на тези обезпечения автоматично в патримониума на КТБ означава, че в случаите, в които тези активи са заложени като обезпечения по нови кредити в други банки, така че тези нови кредити автоматично ще станат необезпечени. Това от своя страна ще доведе до финансови затруднения банките, отпуснали такива кредити, тъй като те ако не успеят да предоговорят нови обезпечения за тези кредити, те ще бъдат принудени да ги провизират от собствения си капитал във връзка с нормативната уредба на БНБ.

 

Разпоредбите, съдържащи се в §1, 2, 5, 6 и 7 от законопроекта, противоречат и на друго основополагащо проявление на принципа на правовата държава – изискването нормативните актове да бъдат ясни, точни и незпротиворечиви и да не противоречат както на принципите и отделните разпоредби на конституцията, така и на правилата на действащото законодателство, за да регулират безпроблемно обществените отношения. Забраната за заличаване на обезпечения по §1 и 7 противоречи на фундаменталния принцип на гражданското право, че обезпеченията имат акцесорен характер, т.е. ако главното вземане бъде погасено, обезпечението също се погасява. Тя създава привидност за наличие на обезпечено главно вземане, която обаче няма да преодолее материално-правния ефект на погасяването нито на главното вземане, нито на обезпечението. Алинеи 1 и 2 на чл.60б не изясняват вида на недействителността – нищожност или относителна недействителност и съдържат термини с неустановено съдържание като "вземане с произход от банката", "други лица".Систематически правилата на §6 и 7 следва да бъдат извадени от проекта, който е проект за изменение на нормативен акт с ранга на закон, тъй като те уреждат отношения, свързани с един правен субект, а съгласно чл.3, ал.1 от Закона за нормативните актове "законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения".

 

Правилата на §6, 7 и 8 на законопроекта нарушават и друг компонент на принципа на правовата държава – изискването законно придобитите права да се закрилят и да не се засягат от ретроактивни мерки. Тези норми обявяват за нищожни извършени в миналото правни действия, възкресяват с обратна сила действието и позволяват подновяване на погасени обезпечения, като накърняват правата, които трети лица са придобили върху обекта на сделките (които са били действителни към момента на извършването си) и обезпеченията (тъй като те са били погасени).

Като краен извод може да се каже, че в този му вид законопроектът ще генерира допълнителен правен хаос и ще предизвика допълнителни големи разходи като част от тях ще са за сметка на масата на несъстоятелността, а друга за вложителите, чиито права са накърнени.

 

С уважение:

 

Управителен съвет на НПО „Ние, Гражданите”

 

В. Ахундова 

 

Даниел Божилов

 

Пенка Маринова

 

 

София

14.02.2018 г.

 

         

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. От Добрич зоват за еднакви цени на водата 3| 3141 |13.02.2018 . Николай Цонков поиска оставката на образователния министър 2| 3698 |26.01.2018 . Фандъкова да оправи безобразните тротоари, зоват гневни граждани 1| 2795 |08.01.2018 . БСП - София ще настоява за нова образователна политика на Столична община 0| 2910 |21.11.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах