„Ние помним“: В София отбелязаха 82 години от спасяването на българските евреи. Кои други го правят?

"Днес ние сме отново заедно, за да засвидетелстваме синовна почит и преклонение пред делата на нашите предци, включително и народни представители, пред онези, благодарение, на които преди 82 години българското общество се обедини в защита на правото на живот, на свобода, на избора на вероизповедание и на благоденствие за всеки", каза в словото си председателят на Народното събрание Наталия Киселова.

"82 години ни делят от онези пометни събития, когато в атмосферата на гнет, тоталитарен мрак, ужаси, българи от всички обществени прослойки, духовници, политици, общественици, обикновени хора, издигат своя глас да защитят правото на своите сънародници да живият", заяви премиерът Росен Желязков.

 "Днес отбелязваме 82 години от драматичните събития през март 1943 година, когато благодарение на общите усилия на българския народ, на лидерите на БПЦ, българските евреи биват спасени от почти сигурна смърт в концентрационните лагери", заяви председателят на "Шалом" Александър Оскар.

С Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г. е избрана датата 10 март, заради така наречената „Кюстендилска акция“ от 1943 г. Тогава с помощта на политици и общественици от Кюстендил и на български митрополити е поставено пред управляващите искането да се противопоставят на готвеното депортиране на български евреи в нацистките концентрационни лагери.

След 1943 г. всичките близо 50 000 български евреи са спасени, което е уникален случай във Втората световна война.

***

Преди включването на България във Втората световна война, в българското законодателство е въведен Закон за защита на нацията (ЗЗН), който е насочен изключително срещу евреите. От 1 март 1941 г. България е съюзник на Германия в Тристранния и Антикоминтерновския пакт, от участието в които за страната произтичат и съответните задължения. Едно от тях е сътрудничество и съдействие за т.нар. „окончателно решение на еврейския въпрос“. Евреите в България вече са били с ограничени граждански права по ЗЗН – изземване на имуществото им, задължително носене на давидовата звезда под формата на значка, изпращането им в трудови лагери, изселването им от големите градове и въдворяването им в други населени места и др.п., образува се Комисарството по еврейския въпрос.

През март 1943 г. немците започват и планираната депортация на еврейското население, включвайки Комисарството по еврейския въпрос, като от поставените под върховното управление на завладялия Балканите Вермахт се депортират 56 000 евреи от гръцката част. Същевременно след въвеждането на българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия местните евреи не получават българско поданство. Член 21 от ЗЗН забранява даването на българско гражданство на чужденци от еврейски произход, като в този текст се крие основата на по-сетнешните действия и разпореждания на българските власти в новите земи. Така по-късно 11 343 от тях, които са гръцки и югославски поданици, са депортирани от българската администрация и са предадени под германски надзор, като са изпратени в концлагера Треблинка. Депортация на български евреи обаче не се случва защото е спряна от управляващите България под натиска на Българската православна църква и с инициативата за отправяне на писмо от тогавашния заместник-председател на Народното събрание Димитър Пешев до министър-председателя Филов.

След края на Втората световна война

С идването на комунистическата власт след Деветосептемврийския преврат, въпреки че влиянието на Германия върху България е прекъснато и ЗЗН е отменен, евреите са изложени на сурови лишения и собствеността им не е възстановявана. След 1948 г. по-голямата част от българските евреи заминават в новосъздадената държава Израел. Комунистическата власт реално изселва евреите, като взима от всеки от тях и съответната сума. Отнети са и много техни имоти.

Българските евреи имат забележителен принос в създаването на въоръжените сили, здравеопазването, войните за оцеляване и въобще в изграждането на своята държава, което бързо ги прави една от най-уважаваните, макар и неголеми общности в Израел. Днес в България живеят според различни данни от 1400 до 6000 евреи, социалното им положение в българското общество е високо.

КОИ ДРУГИ СТРАНИ СПАСЯВАТ ЕВРЕИ ОТ ХОКОСТА?

България е известна с това, че спасява евреите си от сигурна смърт. Един друг от най-известните спасители на евреи през Втората световна война е Оскар Шиндлер. Той е само един от хилядите, които са признати за такива в „Яд Вашем“ – мемориалът на Холокоста в Израел, създаден през 1953 г. Името му идва от библейски стих: „На тях Аз ще дам в дома Си и вътре в стените Си Спомен и име (Яд Вашем) по-добро от синове и дъщери; На тях ще дам вечно име, Което няма да се заличи“. Това пише в публикация на Chronicle.bg.

Общо 26 973 лица са обявени за „Праведници сред нациите“ в този мемориал. Ето и част от държавите и постъпките, които те правят в в тази благородна и опасна посока.

Полша

В Полша има много голямо еврейско население и според Норман Дейвис повече евреи са убити и спасени в Полша, отколкото в която и да е друга държава: броя на спасените обикновено се поставя между 100 000 и 150 000. Мемориалът в лагера в Белжец пък отбелязва 600 000 убити евреи и 1500 поляци, които са опитали да ги спасят. Мартин Гилбърт пише, че „поляците, които са рискували собствения си живот, за да спасят евреите, наистина са изключение. Но те могат да бъдат намерени в цяла Полша, във всеки град и село.“

До края на комунистическото господство голяма част от историята на Холокоста в окупираната от Германия Полша, беше скрита зад Желязната завеса. По време на окупацията Полша е единствената страна, в която всяка помощ, предоставена на човек от еврейска вяра или произход, се наказва със смърт. И все пак 6 322 мъже и жени (повече от която и да е друга държава в света) са били признати за спасители от Яд Вашем в Израел.

Гърция

Фондацията за развитие на сефардските изследвания и култура пише: „Не може да се забравят многократните инициативи на главата на гръцкия християнска православна митрополия Генадий Алексиадис срещу депортацията и най-вече официалното протестно писмо, подписано в Атина на 23 март 1943 г. от архиепископ Дамаскинос от Гръцката православна църква, заедно с 27 видни лидери на културни, академични и професионални организации. Документът, написан с много остър език, се отнася до неразривни връзки между християни и евреи, идентифицирайки ги заедно като гърци, без разграничение. Прави впечатление, че такъв документ е уникален в цяла окупирана Европа по характер, съдържание и цел“.

275-те евреи на остров Закинтос оцеляват Холокоста – когато кметът на острова, Лукас Арер, получава германската заповед за предаване на списък с евреи, епископ Хризостомос се връща при изумените немци със списък само с две имена: неговото и на кмета. Нещо повече, епископът пише писмо до самия Хитлер, в което заяви, че евреите на острова са под негов надзор. Междувременно населението на острова криеше всеки член на еврейската общност. По-късно, когато островът е почти изравнен със земята от голямото земетресение през 1953 г., първата помощ идва от Израел с послание, което гласи: „Евреите от Закинтос никога не са забравяли своя кмет или любимия си епископ и какво направиха те за нас“.

Принцеса Алиса Батенберг, която е съпруга на принц Андрей и майката на принц Филип, херцог на Единбург и свекърва на кралица Елизабет II от Обединеното кралство, остана в окупирана Атина по време на Втората световна Война, подслонявайки еврейските бежанци, заради което те е признават за „Праведник сред народите“.

Франция

Пиер Мари-Бено е френски свещеник капуцин, който помага за извеждането на приблизително 4000 евреи в безопасност от окупирана от нацистите Южна Франция и впоследствие също е признат от Яд Вашем за „Праведник сред нациите“ през 1966 г. bразилският дипломат Луис Мартинс де Суза Дантас издава незаконно бразилски дипломатически визи на стотици евреи във Франция по време на правителството на Виши като ги спасява от почти сигурна смърт. Си Кадур Бенгабрит, религиозен ръководител на Ислямския център на Франция, помага на повече от хиляда евреи като им предоставя подправени документи за самоличност по време на германската окупация на Франция. Той също успява да скрие много еврейски семейства в стаите на Парижката джамия, както и в резиденциите и молитвените зони.

Белгия

През април 1943 г. членовете на Белгийската съпротива задържат двадесетия влак от конвой до Аушвиц и освобождават 231 души. Няколко местни власти правят всичко възможно да забавят или блокират процесите по регистрация за евреи, които бяха задължени да извършват от нацистите. Много хора спасяват и еврейски децата като ги скриха в къщите си. От приблизително 50 000 евреи в Белгия през 1940 г., около 25 000 са депортирани – макар че само около 1,250 са оцелели. Мари и Емил Такет приютяват еврейски момчета в дома си. Преподобният Бруно Рейндерс е католически монах, който се противопостави на нацистите, защото прилага директивата на папа Пий XII за спасяване на евреите. Пере Бруно рискува живота си, за да спаси приблизително 400 еврейски деца и също е почетен като Праведник от Яд Вашем.

Дания

Еврейската общност в Дания остава относително незасегната от германската окупацията на 9 април 1940 г. Германците разрешават на датското правителство да остане на служба и кабинетът отхвърля идеята, че в Дания трябва да съществува „еврейския въпрос“ – не е прието законодателство срещу евреите и жълтата звезда не се въвежда. През август 1943 г. тази ситуация беше на път да се промени, тъй като датското правителство отказа да въведе смъртното наказание, както искаха германците след серия от стачки и протести и Германия принуждава правителство да спре да функционира. По време на тези събития германският дипломат Георг Фердинанд Дюквиц казва тайно на датския политик Ханс Хедофт, че евреите в страната ще бъдат депортирани след краха на правителство. Хедофт сигнализира на датската съпротива и еврейският лидер С. Б. Информиран е и действащият главен равин Маркъс Мелхиор, който призовава общността да се укрие на 29 септември 1943 г. През следващите седмици над 7 200 от 8000 членове на еврейска общност в Дания са превозвани до неутрална Швеция, скрити в рибарски лодки. Малък брой евреи, около 450 общо, бяха пленени от германците и изпратени до Терезиенщад.

Холандия

Въз основа на населението си от 1940 г. от 9 милиона, 5,516 евреи, спасени в Холандия, представляват най-големия брой пасени евреи на глава от населението. Така 1 на всеки 1 700 холандци е отличен с медал „Праведен сред нациите“.

Португалия

Историците смятат, че до един милион бежанци са избягали от нацистите през Португалия по време на Втората световна война, което е впечатляваща цифра предвид броя на населението на страната по това време (около 6 милиона). Португалия остана неутрална в рамките на общите цели на англо-португалския алианс; и тази политика прави възможно страната да допринесе за спасяването на голям брой бежанци. Португалският премиер Антонио де Оливейра Салазар позволи на всички международни еврейски организации – HIAS, HICEM, Световния еврейски конгрес и португалските еврейски комитети за помощ – да се установят в Лисабон. През 1944 г. в Унгария, рискувайки живота си, дипломатите Карлос Сампайо Гаридо и Карлос де Лиз-Тексиера Бранкиньо, координирайки се със Салазар, също помогнаха на много евреи да избягат от нацистите. През юни 1940 г., когато Германия нахлува във Франция, португалският консул в Бордо, Аристидес де Соуса Мендес издаде визи безразборно за населението в паника, без да иска разрешения от Лисабон, както е по процедура. Броят визи, издадени от нея, не може да бъде определен.

Испания

В Испания няколко дипломати са допринесли много активно за спасяването на евреи по време на Холокоста. Двамата най-известни са Анхел Санц Бриз (Ангелът от Будапеща), който спасява около 5000 унгарски евреи, като им предоставя испански паспорти, и Едуардо Пропър де Калеон, който помага на хиляди евреи да избягат от Франция в Испания. Други дипломати със съответна роля бяха Бернардо Роланд де Миота (консул на Испания в Париж), Хосе Рохас Морено (посланик в Букурещ), Мигел Анхел де Мугуиро (дипломат в посолството в Будапеща), Себастиян Ромеро Радигалес (консул в Атина), Хулио Паленсия Тубау (дипломат в посолството в София), Хуан Шварц Диас-Флорес (консул във Виена) и Хосе Руис Сантаела (дипломат в посолството в Берлин).

Литва

Според данните, налични в Яд Вашем, до 1 януари 2019 г. са идентифицирани 904 спасители на евреи в Литва, докато в каталога, съставен от отдела за възпоменание на спасителите на евреи от Държавния еврейски музей на Вилен Гаон, са посочени 2300 литовци спасители на евреи, сред които 159 членове на духовенството.

Република Литва след окупацията на Полша от нацистка Германия и Съветския съюз през септември 1939 г., приема и настанява в страната полски и еврейски бежанци, както и войници на победената полска армия.

Албания

За разлика от много други източноевропейски държави под нацистка окупация, Албания – която има смесено мюсюлманско и християнско население и традиция на толерантност – се превърна в сигурно убежище за евреите. В края на 1938 г. Албания е единствената останала държава в Европа, която все още издава визи на евреи чрез посолството си в Берлин. След нацистката окупация на страната, тя отказва да предаде малкото си еврейско население на германците и понякога дори предоставя на еврейските семейства подправени документи. По време на войната около 2000 евреи са потърсили убежище в Албания и много от тях са подслонени в селските части на страната, където са били защитавани от местното население. В края на войната еврейското население на Албания е по-голямо, отколкото преди войната, което го прави единствената страна в Европа, където то нараства по време на Втората световна.

Финландия

Правителството на Финландия като цяло отказва да депортира финландски евреи в Германия. Твърди се, че финландските правителствени служители са казали на германските пратеници, че „Финландия няма еврейски проблем“. Въпреки това, тайната полиция депортира 8 евреи през 1942 г., които са бежанци, търсещи убежище в страната. Освен това изглежда много вероятно Финландия да е депортирала съветски военнопленници, сред които и редица евреи. Повечето финландски евреи обаче бяха защитени от правителството с Германия. Някои от тях дори се присъединяват към финландската армия и се сражават на фронта.

Италия

Въпреки тесния съюз на Бенито Мусолини с Хитлер, Италия не възприема геноцидната идеология на нацизма спрямо евреите. Нацистите бяха разочаровани от отказа на италианските сили да им сътрудничат в този аспект и никакви евреи не са депортирани от Италия преди нацистката окупация на страната след италианската капитулация през септември 1943 г. В окупираната от Италия Хърватия нацисткият пратеник Зигфрид Каше казва на Берлин, че италианските сили „очевидно са били повлияни“ от опозицията на Ватикана срещу германския антисемитизъм.

Ватикана

Папският дворец на Кастел Гандолфо, лятната резиденция на папата, беше отворена за евреи, бягащи от нацистите в Северна Италия. В Рим папа Пий XII нарежда на католическите институции на града също да приемат евреи и 4715 от 5715 души, избрани за депортиране от нацистите, са приютени в 150 институции, а 477 в самия Ватикан.

През 30-те години папа Пий XI настоява Мусолини да поиска от Хитлер да сдържа антисемитските действия, които се провеждат в Германия. През 1937 г. папата издава енцикликата Mit brennender Sorge (на немски: „С гореща загриженост“), в която изтъква неприкосновеността на правата на човека.

Китай

Хо Фън Шан – китайски консул във Виена започна да издава визи на евреи за Шанхай, част от който през това време все още е под контрола на Република Китай, по хуманитарни причини. Между 1933 и 1941 г. китайският град под японска окупация приема безусловно над 18 000 еврейски бежанци, избягали от Холокоста в Европа, брой по-голям от приетите от Канада, Нова Зеландия, Южна Африка и Британска Индия взети заедно по време на Втората световна война. След 1943 г. японците слагат в гета еврейски бежанци в Шанхай. Много от хората в гетата са мигрират в САЩ и Израел след 1948 г. поради последвалата Гражданска война в Китай (1946-1950 г.).

Япония

Японското правителство гарантира еврейската безопасност в Китай, Япония и Манджурия. Генералът на японската армия Хидеки Тьой прие еврейски бежанци в съответствие с японската национална политика и отхвърли германския протест.

Боливия

Между 1938 и 1941 г. около 20 000 евреи са получили визи за Боливия по селскостопанска визова програма. Въпреки че повечето се преместиха в съседните Аржентина, Уругвай и Чили, някои остават в страната и създават еврейска общност.

Филипините

В забележителен хуманитарен акт, Мануел Л. Кезон, в сътрудничество с върховния комисар на Съединените щати Пол В. Макнут, улеснява влизането във Филипините на еврейски бежанци, бягащи от фашистки режими в Европа, като същевременно се изправя пред критиците, които бяха убедени от фашистката пропаганда, че еврейското заселване представлява заплаха за страната. Кезон и Макнут предложиха да заселят 30 000 семейства бежанци в Минданао и 40 000-50 000 бежанци в Полило. Кезон дава, под формата на 10-годишен заем на Еврейския комитет за бежанци в Манила, земя до жилището му в Марикина. Земята приютява бездомни бежанци.