Николай Кръстев: Протестите в Белград говорят, че Вучич вече губи битката за сърцата и умовете на сърбите

Това мнение изрази журналистът от БНТ и бивш кореспондент в Сърбия Николай Кръстев в ефира на предаването "Метроном" на Радио "Фокус".

Продължаващите 5 месеца протести в Сърбия се дължат на това, че хората не искат да живеят в страна, където политическата система не работи по начина, по който трябва да работи, аргументира се анализаторът. "Не може да работи само когато Вучич се обади, само когато той сезира правителството или главния прокурор на страната, непотизма, на който сме свидетели, корупцията – всичко това говори, че някак си на обществото вече му омръзна и то направи много сериозни крачки да се освободи от страха, в който живееше Сърбия по време на управлението на Александър Вучич. И днес Сърбия прави крачки много сериозни към своята промяна.“

Кръстев е категоричен, че големите протести в Белград говорят, че Вучич вече губи битката за сърцата и умовете на сърбите в този момент. Но въпреки това Вучич няма да слезе от власт, тъй като разполага с необходимото парламентарно мнозинство, за да може да управлява в Скупщината. "Истината е, че той ще продължи да обвинява продемократичната общност в страната и да ги нарича, че са подкупени от западните разузнавателни агенции, които подкрепят натиска върху страната, които искат дестабилизирането на Сърбия и всъщност това е онова, на което той ще се крепи. Той ще нарича ставащото в Сърбия "цветна революция“.

Журналистът вярва, че има съществена връзка между големия протест на студентите, провел се два дни след 12 март, когато през 2003 година е убит президента-демократ Зоран Джинджич, убит от червените барети, свързани с много политически убийства по време на режима на Слободан Милошевич. Същите червени барети "днес охраняват студентите от скута на Вучич в страната, за да могат да го защитават. Виждате каква гражданска непримиримост има в този момент. Ставащото вчера, на 15 март, събитие съвпадна и с 22-ата годишна от погребението на Зоран Джинджич. Сърбите са недоволни от това управление и днес те се чувстват по-свободни, след като имат тази възможност да протестират своето недоволство.“