Реклама / Ads

18| 10890 |29.04.2020

Д-р Николай Михайлов: Дали Борисов няма да опита с: ”Гледай бодро вашта м*ма”

.
Д-р Николай Михайлов
Няма по-красива гледка от развеселения ”песимист”, който вярва, и от ведрия познавач на историческите уроци. Вера Мутафчиева разказваше за някой си старшина, който сутрин рано в зимен ден обичал да се провиква фронтално срещу строената рота: ”Гледай бодро вашта м*ма”. Чудя се, дали Борисов да не опита същото? Може би от магистрала? Пред камината? Под портрета на Брандо?

Това коментира в интервю за БТА психиатърът и теолог д-р Николай Михайлов запитан каква е метафората на болестта COVID-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството.

 

По думите му песимистите са реалисти, предпочитат конкретното и допълва: "Нямат очаквания и нямат разочарования. Позиция, несъвместима с амбицията."

 

"Човечеството е непоправимо по своя воля и със собствени средства. Да оставим Бог да реши въпроса за човешкото спасение. Държавите не се каят, техните лидери са "обсебени", трагикомедията е нашия жанр, сълзите и смехът - последователно и едновременно. Който мисли другояче, е безкрупулен оптимист, неспособен да забележи, че всички големи катастрофи (политически и технологически) са производство на "обнадеждени" хора, на т.нар. идеалисти. На влюбените в "бъдещето", адепти на прогресистката ерес.", казва още анализаторът.

 

По думите му няма никакво съмнение, че "широките народни маси чакат изтерзани часа на своето "помилване", за да нахлуят обратно в привичния свят - в територията на навика, все едно, че нищо не се е случило. На политиците принадлежи съмнителната привилегия да управляват тяхното разочарование, разпада на техните илюзии. Това "нещо", наречено пандемия, няма да отмине лесно, болестта ще е, по всичко личи - протяжна, ще се движи на тласъци, "сезонно".


Моделът на медицинските власти за справяне с инфекцията, чрез карантиниране и социална изолация, надделя повсеместно. Голяма част от хората решиха да спасяват живот, без допълнителни съображения, какво ще им коства и какво ще последва. Държавата, това "най-хладнокръвно, от всички чудовища", което мисли "на едро" се подчини на логика, която не му е присъща и която упражнява само реторически, когато се наложи. Солидарната мисия беше: "спасете живот". Това благородно "безразсъдство" подчини всички засегнати държави по света, с изключение на Швеция и Беларус, които избраха нюансирано циничния модел на "благоразумния" компромис.

 

Старостта умира, икономиката е вечна. Ако икономиката умре, ще умрат всички. Стоковата борса е храм, бизнесмените - клир. Това "безупречно" разсъждение е афоризъм на икономизма, на господстващата идеология на "праведното статукво" и потребителския императив. Толкова по-приятно изненадващо на този идеологически фон, се оказа безразсъдството да се постъпи "сантиментално", а не "реално", въпреки всички предвидими щети "за икономиката". Причините на този избор? Може би прекомерен страх от смъртта, може би нещо друго - още по-дълбоко...

 

Модерният човек е безбожен и танатофобен. Смъртта отнема всичко. Този живот е по идея рационално осъществима потребителска "вечност", единствената вечност "на разположение". Щастието е пълнота на жизненото потребление. Културата е рафинирана консумация на идеални стойности. Желанието е свято. Медицината гарантира генералното условие на тази, разгадана нарцистична програма - да отложи смъртта, да я "укроти", да я опакова в кич. Безобразието се нарича смърт. Тоталната мобилизация да се убие вируса цели да защити живота. Патосът е панически и квазирелигиозен. Секуларизираният човек не може да умре, не знае "как и защо".

Но най-дълбоката причина е вероятно скрита в доловимото ехо на християнската истина, в следите на евангелската памет. Нещо от категорията "ближен" оцелява, въпреки старанията на няколко века "просвещение", въпреки догматизирания атеизъм на Новите времена. Трудно превръщаме стария човек в изкупителна жертва, стараем се, но не успяваме. Реванш на "светът от вчера"

 

На въпрос дали може да предвиди конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни...) промени в глобален и национален план д-р Михайлов отговаря: "Не мога да предвидя, но се изкушавам да предположа.

Никой не може да предвиди размера на пораженията, доколкото не познава докрай естеството на причинителя и капацитета на институциите, на които се разчита. Това, което стана ясно дотук, не обнадеждава. ЕС се провали зрелищно в първия етап на кризата, "федералистите" от ЕК не взеха изпита по европейска солидарност. Тръмп и Чехия пожелаха маските и вентилаторите на "ближния", проявиха се като мародери. На Италия не беше предоставена помощ в критичния момент на нейното национално изпитание. Това няма да се забрави. Ще бъдат търсени финансови "компенсации" за причинените "разочарования". Ще спорят за пари и няма да си вярват. Високата реторика на "лидерите" е обезценена напълно. Може би, един път завинаги...

Пандемията и климатичните промени трябва да имат общо решение, твърдят екоминистри


Съществува надежда, че оттук нататък ще бъде трудно, но поносимо. С някои съкращения на потребителската кошница и разреждане на "карнавалите". Но кой може да гарантира такова благоприятно протичане?


Едно е сигурно: глобалната утопия на отворените общества, съставени от денационализирани индивиди, свободни от всички расови, класови, национални и полови определения, ще загуби престиж, за добро или за лошо. Нейната валидност ще се премести в сферата на либералния блян, където й е мястото, строго погледнато.

Обществата няма да се отварят, а ще се затварят. Хората се разотиват по "родните места". Ще потърсят сигурност в обратната илюзия на националния интерес и твърдите национални граници. Кризата, поне първоначално, ще предизвика страх от "откритите пространства", от непроследимия поток на "хора, стоки и капитали". Пазарът ще се свие и ще "загрубее". Ще набират престиж "социалистическите решения", паралелно с капиталистическите акции, мислени и практикувани "паравоенно", в термините на удар, плячка, война и "погребение" (в масов гроб, реален или символичен). Кампаниите за анексия и преразпределение на територии (след "мор") ще бъдат описвани по стар навик като хуманитарни интервенции и "сдържане".

 

Ще набира популярност идеята за автархия, за самозадоволяване, в режим на общонационална "пестеливост" и строга дисциплина. Тези процеси ще бъдат интерпретирани като националистически регрес и авторитарен уклон - и накрая - като опасна игра с категорията "почва" (фашисткото изкушение).

 

Идеята за солидарно справяне с глобалните предизвикателства при посредничеството на международни институции ще живее единствено в реториката на прекраснодушни бюрократи и заклети демагози - "реалистите" ще чупят кости в "честно" капиталистическо съревнование. Америка ще преследва Китай, кандидатът за хегемон и "резервоар на прилепите", с всички недопустими средства, на които арогантния "гений" на Тръмп е без съмнение напълно способен. Китай ще е този Картаген, който Рим ще разрушава, после ще дойде редът на Русия. Едновременно е непрактично."

 

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Тръмп: Дали не е възможно да инжектираме тялото с дезинфектант? 13| 4688 |24.04.2020 . Проф. Николай Витанов: Загубихме битката с COVID-19 на Великден 24| 5060 |24.04.2020 . Започва ли роене на скандали за „Чистота-Искър“? Йорданка Фандъкова пази цял доклад за злоупотреби в дружеството 17| 9061 |22.04.2020 . ГЕРБ и патриотите ще решат след седмица дали да се удължи извънредното положение 12| 4274 |21.04.2020

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ