Ако номерът мине, следва три дни яли, пили и се веселили, по брадите им текло и в банковите сметки им потекло. Ако обаче истината лъсне, ако някой се досети и нададе вопъл, ако ги ударят през ръчичките, ако номерът им не мине, то следва отменяне, отказване, отричане и уж отрезвяване - сори, бате, ако има нещо, нема нищо!
И никакви последствия, никакви извинения, никакви поемания на вината, никакви посипвания на косите с пепел.

Разминава им се, остават вода ненапита, оправдават се, че не са догледали, правят се ни лук яли, ни лук мирисали, обещават повече така да не правят. Оставки няма, прокуратурата си трае, медиите го забравят, обществото не го помни.
И така - до следващия път. Защото това е тяхната същност, това е техният нрав, това е тяхното разбиране за какво служи властта, това е тяхното чувство за безнаказаност.
Те другояче не знаят, не умеят, не искат и не могат.

Ако знаеха, умееха, искаха и можеха другояче, нямаше да бъдат те. Защото са такива, каквито са. И ще си останат такива - докато хората не прогледнат, народът не се замисли, гражданите не се опомнят и обществото не се събуди...

Николай Слатински , Фейсбук