В НИМ показват съкровищата, поискани от Вартоломей

Каним желаещите да ги посетят. Музеят работи от 09.00 до 17.00 ч всеки ден от седмицата.

Започна възстановяването на Голямата базилика в Плиска

Започна възстановяването на Голямата базилика в Плиска – най-голямата християнска църква в Европа до 1605 г. Тя е била построена между 865- 875 г. при управлението на цар Борис I (852-889) със средства на Българската държава по монументален начин - с 300–400 кг правилно одялани варовикови блокове.
           
Планът й, донесен от папския легат, архиепископ Формоза Портуенски, е копие на плана на папската катедрала ”Сан Пиетро” в Рим. Папският храм е бил дълъг 100 м, но цар Борис увеличил дължината на Плисковския храм с 2.50 м, за да има най-голямата църква в Европа. /Катедралата на Вселенския патриарх - „Света София”, е била дълга 79 м/.
    
Разрушена от турците в края на ХIV век, Голямата базилика възкръсна за нов живот на 2 май т. г., когато патриарх Неофит отслужи тържествена литургия в съслужение с епископи на тринайсет православни църкви и в присъствието на Президента, Премиера, царя. Преди това Варненският митрополит Йоан кръсти четиринайсет деца от околните селища.
    
Още там правителството на Бойко Борисов взе решение да възстанови храма. Като начало бяха отпуснати  от държавния бюджет 500 000 лв., като две трети от тях бяха за довършване на археологическите разкопки. С разкопките бе натоварен Археологическият музей към Българската академия на науките, а с реставрацията - Националният исторически музей.
           
На 10 ноември археолозите приключиха работата си и предадоха обекта на реставраторите. На 11 ноември първият камък бе положен върху основите на храма.
    
Базиликата ще бъде реставрирана по проект на арх. Теофил Теофилов,  актуализиран от арх. Юлий Фърков. Те са одобрени от НИНКН и Министерството на културата, и от още куп институции – Пожарната, РДНСК и т.н.  
    
Освен с държавни пари, Сдружение „Плиска” събира и дарителски средства. С малки суми до сега са се отзовали десетки българи, живеещи в нашата страна, в Европейския съюз, няколко руски граждани, живеещи в България, Вселенският патриарх и др. Едрият български бизнес засега не се е отзовал, въпреки обещанията.
    
С наличните държавни и дарителски средства, по изчисления на  Божидар Димитров, ще може да се работи до 15 декември т. г. Затова той призовава дарители да продължат щедрите си усилия. „Ще сурвакам правителството за Коледа, като му гласуват новия бюджет”,  каза Божидар Димитров.