Б. Ноев: Ф-16 е печелил десетки битки, а МиГ-29 - нищо

Това, че въпросът какви летателни машини да използват българските ВВС продължава да се политизира не е добре. Принципното политическо решение на този въпрос бе взето от огромното мнозинство български граждани преди повече от десетилетие, а именно, че България принадлежи към Европейския Съюз и НАТО, а не към пост-съветското пространство, не към сформиращата се Евразийска общност на Русия. За вертолетната техника въпросите за съвместимостта не са от критично значение. Много хеликоптери от типа МИ-8/17 в граждански и военен вариант летят навсякъде по света и са доказали преимущества пред редица подобни западни машини. При бойната авиация обаче, руската техника не може да даде необходимата съвместимост с тази на нашите съюзници, съвместимост, която да позволи използването на самолетите в целия спектър от въздушни операции. Поради това, за всички бивши членове на Съветския блок, сега членове на НАТО и ЕС преминаването към съвместими платформи е императив и е въпрос само на време и възможности, коментира Ноев в интервю за Фокус.

Да, има преходен период, в който някои страни, както и България преценяват, че това е възможен временен компромис. Първо- когато изпълняваните задачи са ограничени до т.нар. "еър полисинг" или първична охрана на въздушното пространство, а не участие в съвместни бойни операции. Второ- когато съотношението разходи-способности временно е оправдано. У нас, в България има и няколко други, специфични български причини.това са според него причините да използваме и в НАТО руски изтребители.

По техническите въпроси нека говорят професионалистите. Това, което бихте прочели като обобщени анализи и в литературата обаче говори, че Ф-16, например, е спечелил десетки битки, а за МИГ-29 подобна информация няма. Очевидно, демонстративните полети са едно, а бойното приложение- съвсем различно нещо. Но друго е по-важното. Че в реалния живот, в края на краищата не е толкова важно, кой самолет прави по-остър завой, а кой стои до теб. До Ф-16, Юрофайтър или Рафал стои мощна колективна организация и логистика. Имаш тотална съюзна поддръжка. Редом летят командни центрове, като АУАКС, които виждат целия театър на бойни действия. Във всеки момент има въздушен танкер, където може да заредиш във въздуха и много други жизнено важни неща за бойното използване, които нашите прекраснни Миг-ове, за съжаления нямат. И не могат да имат. Ето ви, в частност, още една причина, защо нашите прекрасни пилоти са поставени в обективно по-неблагоприятни условия от своите колеги, които им идват на гости на съвместни учения над Граф Игнатиево, хвърля ръкавицита на руско настроените ганерали и военни пилоти Ноев.

Непремереното желание за показност винаги е противопоказно за постигането на сериозни цели. Когато говорим за дълбочинни процеси, като модернизацията на цялата армия обаче, това не би трябвало да е решаващо. Подреждането на приоритетите за модернизацията би трябвало да се ръководи от обективните потребности на съответния вид сили- сухопътни войски, флот, ВВС, специални сили... Приемането от парламента на Бялага книга за отбраната през 2010, както и разработките на двете последващи правителства са една много добра, бих казал почти консенсусна база за предстоящите решения. Не би било правилно и бих казал, сраведливо, обаче ВВС да продължават да бъдат на върха на приоритетите. Бъдещите ръководства на отбраната не могат повече да са възприемат като "мащеха" за пехотата и за флота, каквито настроения не е трудно да се уловят.