Носталгията като манитулация: Срещу 100 милиона БНТ се профилира за зрители в края на пътя

Да вземем новогодишната програма на БНТ. Популярни актьори изпълняват песни от времето, когато Бате Николай (Николай Николаев) сътвори едни от най-забавните празнични програми. Италианско ретро, парчета, изпълнени от Стефан Данаилов и Тодор Колев. Балет, доста под нивото на предаването „Шарено котле“ на телевизията на ГДР през 60-те години... Разбира се и стари вицове, изиграни доста формално. И два автомобила на сцената, в които се протягат съблазнителни девойки, неясно с каква цел и посока…

Така се роди изразът: „БНТ посреща за пореден път новата 1986 година“. Или 1969-а, 1974-а...

Нещата са много по-дълбоки, а влиянието на БНТ сякаш е програмирано по модел от времената, когато идеологията и пропагандата бяха в основата на всичко, а телевизорът бе „оръжие на партията“ за възпитаване на „комунистически добродетели“ у населението.

През 2025 г. На БНТ са отпуснати 93 665 000 лв. Според някои експерти, телевизията получава милиони и от реклама, което означава, че разполага с поста повече от 100 милиона.

В телевизията работят около 1200 служители - щатни и външни/на граждански договори. 

Над хиляда души екип, а вече трети ден в новата 2026 г. БНТ ни облъчва от сутринта с филми отпреди шейсетина години, с отвратително качество на звука и диалозите, за цветовете да не говорим. Това при положение, че телевизията притежава технически средства и двата компонента да бъдат приведени до днешните стандарти.

Освен това: От 1200 служители няма кой да води сутрешен блок в момент, когато България се намира в историческа ситуация, въвеждайки еврото, а светът ври и кипи?! Извинете, но това е абсолютна идиотщина.

Предаването „С БНТ завинаги“ се излъчва, повтаря и потретва с такова настървение, сякаш съществуването на нацията зависи от него. Глупаво, суетно, пропагандно-елементарно, досадно, безпомощно, но шумно.

Водещият Драгомир Драганов в епизода за бригадирското движение, накипрен с бригадирска форма и медали като булка от Рибново, сърцераздирателно нарежда: „Ако не дай Боже се усмихнеш докато разказваш „какъв живот живяхме ние“ – веднага в затвора за тежко носталгиране“. Ако е бил ироничен – много лошо го е изиграл. Ако е сериозен – трагедията е пълна.

Имаше сълзи и сополи по съветските москвичи и гедееровските трабанти. Само че Драганов пропусна да припомни, че за кола при соца се чакаше ред 12, 14, че и 15 години. Привилегия ползваха членовете на Политбюро, героите на НРБ и на соцтруда. Важаха и „дебели връзки“ – бележка от Тодор Живков или от един-двама негови заместници.

БНТ залитна по носталгията. И това не е случайно. Битката срещу еврозоната и еврото бе проведена от политически кръгове и президента Радев именно на вълните на носталгията. Стигна се до искания да напуснем ЕС и НАТО, за да ни върне носталгията към времената на българо-съветската дружба „от векове за векове“, да тръгнат отново „влаковете на дружбата“, българските пионери да пишат писма на съветските пионери. На тази струнка лесно се гради пропаганда. Защото носталгията е чувство, свързано с копнежа по миналото и приятен спомен за неща, които са отминали. То често е свързано с идеализиране на хора, събития и места от отшумели времена.

Носталгия има дори на фронта по време на война. Войници и командири си спомнят неща от детинството, от училище и това е могъщ стимулатор за преодоляване на стреса и подхранване на надежда, че щастливите дни ще се върнат отново. Оцелелите от месомелачката на войната след години си спомнят рождени дни в окопите, получаването на писма от семейството или любимата, създаването на силни приятелства. И това е носталгия, защото са били млади, силни и най-важното – паметта съхранява услужливо редките, но приятни мигове. Така е устроен човек. Медицината се е произнесла, но не това е тема за друг разговор. 

Да тласкаш хората преднамерено към техните младежки години и да им внушаваш, че колелото на живота може да се завърти в обратна посока – е подло и цинично. Споменът е лично преживяване, масовото манипулиране е инструмент на диктаторските режими.

По време на Първата световна война Ърнест Хемингуей е ранен тежко и в двата крака – общо 213 рани. Въпреки нараняванията и болката, успява да спаси италиански войници и е награден със сребърен медал за храброст. По това време той е само на 18 години. Докато е в болница на Червения кръст в Милано той се влюбва в медицинската сестра Агнес фон Куровски, седем години по-голяма от него. По-късно Хемингуей описва тази история в романа „Сбогом на оръжията“.

В едно интервю писателят признава, че „носталгичните спомени изглаждат грубите ръбове“ на преживяното. Понякога те са „психическо бягство“ от реалността, вместо справяне с нея.

Има български филмов канал „Носталгия“, който излъчва стари филми, някои от които са от съкровищницата на Седмото изкуство. Чудесна цел, чудесно реализирана. И не им трябват „услугите“ на Драгомир Драганов в бригадирска форма и бутафорните му напъни да върне Колелото на живота. Постоянното повтаряне и представяне на участниците в „С БНТ завинаги“ като „уникални“, „гениални“ (за естрадна певица от 70-те години го каза десетина пъти…), „супер звезди“ и пр., е вопиюща безпомощност. Кому е нужен подобен шербет?

Целият напън да се ексхумират времената от социализма, превърнал се в програмна политика на медията, отблъсква. Единствената полза е за онези зрители, ползващи хранителни добавки за стави, запек, изпускане на урина, повишена кръвна захар, кръвно и проблеми с паметта и мравучкането.

100 милиона, 1200 души, а резултатът – филми и предавания от нафталина. Предавания като „100% будни“, „Култура“ и сутрешния блок (не винаги), не спасяват положението, а засилват усещането за безпомощност в останалите часове на деня и седмицата. Георги Любенов е лесно заменим, защото не е уникален, а мазно сервилен и това ще ви го каже всеки завършил 8-и клас. Но там сякаш думата има Митрофанова…

Не съм експерт, а зрител. Споделям своето мнение, не го налагам. Контактите ми с млади хора обаче показват, че над 90 на сто от тях не гледат БНТ. Кои тогава са зрителите й? Отговорът е лесен и тъжен.

Време е медийни анализатори да заговорят честно и открито за БНТ. Плащаме милиони, а получаваме натрапена носталгия към определен период от историята ни. Не е справедливо, нито професионално.

Ще скочат някои в БНТ: Какъв е този, какво разбира въобще! 

Аз съм е дна от жертвите на вашия продукт. Вече много рядко...

Михаил Димитров