Бездарие: БНТ ни показа как Български филм (кораб) потъва в бурно море. Ох...

Чудех се обаче дали филмът има нещо общо с Великден? Разбира се има наши кинотворци, които биха лесно направили връзка между сюжета на „Български кораб…“ с Христос. Детската мечта и пътят към истината е както при Христос…, биха сътворили подобие на мисъл споменатите кинодейци. Не им вярвайте. Нищо общо няма. Който е гледал филма на 5 май, е схванал най-общото: не се разбират половината реплики, а претенциите на авторите не са изпълнени и на 30 процента. Сценарият недодялан, груб. Изобилие от епизоди, които будят недоумение и тревога у зрителя за познанията по психология на част от снимачния екип.

Очевидно целите и претенциите са на нивото на произведеното.

Липсата на кинокритика в България заблуждава много. Случаят е точно такъв. В медии ще прочете за величествена премиера, за червен килим, министър на културата появил се на премиерата, прегърнат дружески от Петринел… Всичко е на шест, както се казва. Това с нищо не помага на творбата. Не по-ма-га.

Музиката: нереално претенциозна с опита си да съчетае джаз с фолклор. Връзката с децата актьори – НУЛА!

Всъщност, който иска, а и критериите му за киното са под средните зад българското такова – да си го харесва.

Малко статистика в тази връзка не е излишна. Не е и преднамерена.

За 3 седмици през 2023 г. филмът са го гледали 2900 зрители. По 138 човека на ден. 134 са кинозалите в България. Много ли са зрителите на филма? Сами направете сметката. Ако това е някакъв успех – нека да е така.

Екипът:

Режисьор: Петринел Гочев

Сценарий: Гергана Змийчарова и Петринел Гочев (двамата са съпрузи)

Оператор: Румен Василев

Музика: Димитър Величков - Шмидт

Продуценти: Галина Тонева и Кирил Кирилов

Продукция: ГАЛА ФИЛМ

Копродукция: Меджик Шоп, Максим 15, БНТ

С участието на: Михаил Мутафов, Ален Ангелов (син на актьора Деян Ангелов), Християн Манолов, Весела Бабинова, Гергана Змийчарова (съпруга на режисьора и съсценарист), Димо Димов, Станислава Николова, Деян Ангелов (баща на Деян Ангелов) и др.

Петринел Гочев е известен като театрален режисьор. Филмът е дебютен в киното. Гочев също рисува и прави изложби. Не му се опира и писането на сценарии.

Съпругата му Змийчарова също огрява нашироко: актриса, сценарист, художник… Страхотия.

Сюжетът е описван в медиите като нещо преживяно от самия Петринел Гочев. Вярно, че се получава съвсем семейна работа, но филмът така е и определен – за цялото семейство.  

Това е историята на седемгодишния Петьо, който няма търпение да стане голям и брои дните до започване на учебната година. Е да, но нещата не са толкова лесни. Една сутрин майката на Петьо му казва, че баща му е заминал в чужбина. В тази връзка Петьо заминава да кара ваканцията на село. Там момчето се сприятелява с шестгодишния Филип. Срещу тях се изправя малка банда от агресивни субекти - Тайфата. Двамата се опълчват на Тайфата и си прокарват път към Истината. Всичко с главни букви, разбира се. В българските филми нещата са дълбоко философски, вселенски, възвишени, суперспециални, гениални и единствени. Освен нивото, но за  него кинаджиите ни не обичат да се говори. Или шербет – или нищо!

Гениални творци, но тъпа публика. Съдба.

БНТ, която е съучастник в създаването на филма, излъчи „Български кораб потъва в бурно море“, а се получи „Български филм потъва в бурни води“… Би потънал и в локва, ако питате мен.

Изразявам мнение като зрител, а не като професионален кинокритик. Но съм ревностен зрител, ползвам двайсетина филмови платформи и през годините съм разчел в нелоша степен критериите за добро кино. Освен това БНТ се издържа и с моите и на останалите българи данъци, затова трябва чуе своя/ите зрител/и. Още повече, че във филма са наляти близо 1 милион лева.

А моят кратък преразказ на видяното е: половин час деца се замерят с яйца, домати и каквото друго им попадне, като през това време се наричат тъпанари. Половин час жена налага съпруга си, дори с калкан, който след това дете влачи по улицата… През останалото време мълчалив (философски вглъбен, вероятно…) възрастен мъж пуши. Имах чувството, че му се иска да обърне две-три чашки...или вече му се е случило. За диалога не мога да кажа много, защото успях да разгадая съвсем малко от него. Деца се бият, натрапващо се домашно насилие, обиди, постоянно пафкане на цигари и фон от боклуци и тръни.  Естетика - нула. Новина - нула. Оригиналност - две нули. Въображение - под нулата.

Разбира се, аз съм един обикновен "тъпанар", който не притежава интелект и класа, за да разбере величието на кинотворби като въпросния филм. По същата причина харесвам английското, испанското и германското футболни първенства, а не българското.

Марлон Брандо е казал: Не търсете връзка между вашите хонорари (и похвали) и силата на вашия талант.

И още: Туземците в южните морета не знаят английски, но техният словесен запас им стига, за да разделят холивудските филми на два вида: пиф-паф и чмок-чмок.

Същите туземци със сигурност биха дали по-точна/честна оценка за „Български кораб потъва в бурно море“ от родните „критици“. Тукашните туземци - също.

Знам защо Марлон Брандо е можел да говори толкова ясно и свободно за актьори, филми, режисьори и пр. И защо тук рядко някой прави същото. Разликата не е само в свободата и манталитета. Разликата е в моженето. И (не)зависимостите.

Спомнете си колко „сол изяде“ „Наполеон“ на режисьора Ридли Скот, с Хоакин Финикс в главната роля.

Но в България всички са ултра талантливи и безпогрешни - любимата заблуда на екипажите на потъващи корита, наричани кой знае защо кораби.

Александър Морфов в едно интервю бе казал, че някои правят лоши филми и пиеси, след което обвиняват зрителите, че не са дорасли да ги разберат. Как да ги разберат – те не стават.

Препихме с бездарие - време е за изтрезняване.

Не вярвам авторите на "Български кораб..." да се гордеят с него. Наистина не вярвам, обратното би било... Ще спра дотук.

Огнян Стефанов