Според законопроекта предметът „Добродетели и религии“ ще стане задължителен, но с право на избор между три учебни програми – „Религия – православие“, „Религия – ислям“ и „Добродетели, етика и гражданско образование“. Родителите, а впоследствие и учениците според възрастта им, ще избират по коя програма да се обучават.
Според вносителите обучението трябва да започне поетапно от учебната 2028/2029 година с учениците в първи клас и всяка следваща година да обхваща още един випуск.
Защо идеята предизвиква сериозен спор
Още при представянето на концепцията през 2025 г. предложението за предмет „Добродетели и религии“ предизвика остри обществени реакции. Срещу него бяха организирани граждански протести под мотото „Училището не е църква, нито джамия“, а през септември 2025 г. Асоциация „Родители“ настоя за широк обществен и експертен дебат преди приемането на подобна промяна.
Сред основните опасения е, че въвеждането на задължителен предмет с религиозен компонент може да разколебае светския характер на държавното образование. Според критиците изучаването на религиите трябва да остане в исторически и културологичен контекст, без да се използва като средство за възпитание или изграждане на ценностна система.
Поставен беше и въпросът доколко първокласниците са подходяща възрастова група за подобно обучение. Родители и експерти предупредиха, че теми, свързани с религията и морала, изискват критично мислене и зрялост, а съществува риск преподаването да бъде повлияно от личните убеждения на учителите.
Сериозни съмнения има и относно практическото прилагане на предмета. Педагози предупредиха, че в много училища няма достатъчно подготвени преподаватели, а в по-малките населени места изборът между различните програми може да остане само формален. Според част от критиците без ясен контрол и единни стандарти съществува риск предметът постепенно да се превърне във фактическо вероучение, независимо от заявената от МОН неконфесионална насоченост.
Мястото на религията не е в задължителната програма
България е светска държава и този принцип не е формалност, а гаранция, че държавното образование остава еднакво за всички деца, независимо от тяхната религия или липсата на такава. Религиозната принадлежност е въпрос на личен и семеен избор, а не на задължително обучение в класната стая.
Училището има задачата да изгражда знания, критично мислене и граждански компетентности. Религиите безспорно могат да бъдат изучавани като част от историята, културата и философията. Различно е обаче, когато държавата въвежда задължителен предмет, който свързва възпитанието в ценности с религията. Именно това поражда опасения, че се размива границата между светското образование и религиозното обучение.
Проблемите на българското образование са добре известни – ниски резултати по четене, математика и природни науки, недостиг на учители, задълбочаващи се неравенства между регионите и висок дял на функционална неграмотност. На този фон въвеждането на задължителен предмет „Добродетели и религии“ трудно изглежда като реформа, която отговаря на най-неотложните нужди на образователната система.
