Френският президент Еманюел Макрон заяви, че целта е компаниите да намерят обща основа „в спокоен и уважителен диалог“. По думите му именно политическите лидери трябва да съдействат за преодоляване на разногласията. От германска страна също потвърждават, че ще бъде направен „последен опит за посредничество“ с участието на експерти.

Към програмата FCAS участва и Испания. Тя има за цел да замени настоящите бойни самолети – Eurofighter Typhoon в Германия и Dassault Rafale във Франция – около 2040 г. Освен самия изтребител, проектът включва разработването на дронове и т.нар. „боен облак“.

Основният спор е именно около бъдещия самолет. Германският канцлер Фридрих Мерц допуска вариант за разработване на два отделни изтребителя, докато Макрон се противопоставя на подобен сценарий. Темата вече е обсъждана на най-високо ниво, включително на срещи между ръководствата на компаниите и двамата лидери, както и по време на двустранен разговор между Париж и Берлин тази седмица.

Амбициозен проект, дългогодишни безплодни усилия

Инициативата стартира още през 2017 г. по идея на Еманюел Макрон и Ангела Меркел. Тя обаче се сблъсква с продължителни индустриални спорове между Dassault Aviation и Airbus Defence and Space – най-вече за контрола върху дизайна и интелектуалната собственост.

Въпреки че през 2023 г. започна разработката на технологични демонстратори, през 2025 и началото на 2026 г. напрежението отново ескалира, а преговорите за следващата фаза – изграждането на летящ прототип – на практика са блокирани.

FCAS не е просто самолет, а комплексна „система от системи“, включваща пилотиран изтребител от ново поколение, рояци безпилотни апарати и т.нар. „боен облак“ – дигитална мрежа, която свързва всички платформи в реално време чрез изкуствен интелект. Именно този мащаб прави проекта стратегически ключов за Европа, тъй като би гарантирал технологична независимост от американски системи като F-35 Lightning II и би създал индустрия за десетки милиарди евро.

В същото време рисковете от провал остават сериозни. Конкурентният проект GCAP, разработван от Великобритания, Италия и Япония, напредва по-бързо и може да изпревари FCAS с години. Паралелно с това Германия все по-често разглежда алтернативи, включително закупуване на допълнителни американски самолети, докато различията в изискванията – като настояването на Франция машината да може да оперира от самолетоносач – усложняват допълнително проекта.

Така FCAS се превръща не просто в индустриален проект, а в тест за способността на Европа да действа стратегически единно в областта на отбраната – с изход, който ще има дългосрочни последици за военната и технологичната ѝ независимост.