Нови правила в Европа за старите дрехи и обувки

Очаква се мерките да стимулират инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и създаването на по-издръжливи изделия от текстил, които подлежат на рециклиране и повторна употреба.

Новите правила станаха факт миналата седмица, когато Комисията по околна среда на Европейския парламент подкрепи предложения от Европейската комисия проект за изменение на Рамковата директива за отпадъците (РДО), в който се поставя изискване държавите – членки на Европейския съюз (ЕС), да въведат система за Разширена отговорност на производителя (РОП) и в областта на текстилната индустрия.

Съгласно проекта за изменение на директивата държавите членки трябва да осигурят разделното събиране на текстил за повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране до 1 януари 2025 г. Това на практика означава, че екотаксите трябва да се въведат преди тази дата, за да може производителите да осигурят необходимото финансиране за тези дейности.

В обхвата на новите правила попадат текстилни изделия, дрехи и аксесоари, спално бельо, включително килими, матраци и продукти, съдържащи материали, свързани с текстила, като кожа, гума или пластмаса.

Добрите европейски примери

Първата страна в ЕС, въвела екотакси за текстил, е Франция. От 2007 г. френските производители на текстилни изделия финансират разходите за разделно събиране, сортиране, рециклиране и окончателно оползотворяване на отпадъците, генерирани от произведените от тях продукти.

В началото на 2024 г. Швеция също прие закон за финансиране на тези разходи, който задължава производителите да се регистрират в организация за отговорност на производителя (ООП), да заплащат екотакси и да докладват своите текстилни отпадъци.

Към момента другите държави, въвели подобни мерки, са Унгария и Нидерландия, а в Литва, Латвия, Германия, Италия и Словакия са в процес по приемане.

В Белгия се прилага принципът на доброволно финансиране на разходите за текстилните отпадъци от страна на производителите.

Екотаксите – инвестиция, а не просто разход

Въвеждането на екотакси в текстилната индустрия се прави с цел:

 увеличаване на жизнения цикъл на продуктите;
 осигуряване на разделно събиране на отпадъците, генерирани от тях;
 редуциране на практиките на депониране и изгаряне;
 увеличаване на рециклирането и повторната употреба;
 влагане на рециклираните материали в нови продукти.

Екотакси вече се плащат от производителите на автомобили, електроника, масла, еднократни опаковки и различни видове гуми. Тези отрасли дори не попадат сред петте най-големи замърсителя на околната среда, за разлика от текстилната индустрия, която е на четвърто място и до този момент не беше обвързана с подобно задължение.

В приетия Закон за управление на отпадъците у нас вече има текст, с който се въвежда изискване за заплащане на екотакси за текстил и обувки. Предстои да се приеме наредба, с която правилата да започнат да се прилагат на практика.

Днес текстилната индустрия е на прага на своята най-голяма трансформация, затова на новите екотакси следва да се гледа не само като на разход, а и като на бъдеща инвестиция в иновации и развитие.

Кое налага въвеждането на екотакси за текстил

Свръхпроизводството на текстилни изделия и многократното увеличаване на отпадъците, генерирани от тях, стои в основата на необходимостта производителите да поемат финансова отговорност. По-малко отпадъци в сметищата и по-разумно потребление на природни ресурси чрез рециклиране са сред дългосрочните цели на Стратегията за устойчива и кръгова текстилна промишленост на ЕС. Европа активно насърчава кръговата икономика и разделното събиране на текстил като ключов елемент от този подход. Целта е текстилът да се използва възможно най-дълго чрез рециклиране и повторна употреба.

Тревожната статистика допълнително подчертава неотложността на нуждата от справяне с кризата с текстилните отпадъци:

 По-малко от 1% от целия текстил в света се рециклира в нови продукти;

 Годишно в ЕС се генерират 12,6 милиона тона текстилни отпадъци, като само облеклото и обувките съставляват 5,2 милиона тона, което се равнява на 12 кг отпадъци на човек всяка година;
 Едва 22% от текстилните отпадъци се събират разделно за повторна употреба или рециклиране;
 Синтетичните примеси и индустриалните багрила в текстилните отпадъци са отговорни за около 35% от микропластмасата, изпускана в околната среда (разграждането на една полиестерна тениска може да отнеме до 200 години).

В днешната текстилна индустрия устойчивостта вече не е възможност, а необходимост.