Така се стигна до припомняне на ролята на граф Игнатиев за българската история. Водещата заяви, че руският дипломат има спорни „заслуги“ и дори е подпомогнал за осъждането на Васил Левски на смърт. Това буквално взриви Костадинов, който бе категоричен, че без руския княз днес сме щели да бъдем още турски вилает. Той обвини Крумова, че страдала от „еничарски комплекс“. Непрекъснато повтаряше, че водещата „трябва да се извини на целия български народ“, защото той боготворял Игнатиев и го наричал „българския княз“.

Лора Крумова запази самообладание и благодари на госта за участието.

Сега за Левски и руския граф, дето ни бил „освободил“.

Левски е „осъден“ за подбуждане на въстание. Присъдата е за три престъпления, наречени политически от глава първа от наказателния закон, в която се казва „злодеяние и престъпление против вътрешната безопасност в Османската империя“. Това определя процеса като политически.

Ето и писмото на граф Игнатиев до княз Горчаков (превод):

25 януари 1873.

№ 30.

Пера, 18/30 януари 1873.

Господин Канцлер,

Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.

Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.

Безспорно е, че щастливият изход (обесването на Апостола – б.р.) от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.

Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга

Н. Игнатиев

***

Година преди това Николай Игнатиев лично настоява българските владици да бъдат заточени от Високата порта, за да спре изграждането на българската църква и оттам – единението на българската нация по цялата територия на Екзархията. Османските власти се съобразяват с този натиск и на 21 януари 1872 г. българските владици са заточени в Измир.

Това твърди Симеон Радев, базирайки се на документи.

„Русофилството въ България е достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние българитѣ нарочно си закриваме очите; жумимъ за да не виждаме пакостите правени намъ отъ Русия“.

Това пише митрополит Методий Кусев в „Погромът над България. Виновникът“ (Кусевич, 1914).

А кампанията е още в началото…

Фрог нюз