Индо-тибетската гранична полиция (ITBP), в която Моруп е служил, търси специализиран високопланински екип за операцията. Ако тялото бъде свалено, ще бъде направен ДНК анализ, който окончателно да установи самоличността му, пише BBC.
„Понякога, преди да заспя, си мислех, че тази вечер ще се почука на вратата и когато отворя, той ще бъде там“, разказва пред BBC съпругата му Кончак Янгскит.
„Когато се върне у дома, ще го попитам: „Къде беше през всичките тези години?“.
Трагедията от 1996 г.
В нощта преди да тръгне към Еверест, Моруп обещава на съпругата си, че ще се завърне като герой и ще накара страната си да се гордее с него.
Тогава той е на 48 години и служи в Индо-тибетската гранична полиция. Има сериозен опит в Хималаите.
Моруп е част от шестчленна индийска експедиция, която предприема изкачване по далеч по-слабо използвания маршрут от тибетската страна. Целта е групата да стане първата индийска експедиция, достигнала върха по този път.
Снежна буря принуждава трима от участниците да се върнат. Моруп, Цеванг Сманла и Цеванг Палджор продължават.
Тримата достигат 8849-метровия връх, но при слизането попадат в тежка виелица. И тримата загиват.
Телата на двама от тях така и не са открити. Третото остава на около 8500 метра и постепенно става известно сред алпинистите като „Зелените обувки“.
Кой всъщност е „Зелените обувки“?
В продължение на години се смята, че тялото е на Цеванг Палджор, друг участник в експедицията.
Данни от оцелелите членове на групата и мястото на последния радиоконтакт с алпинистите обаче карат индийските власти да смятат, че останките всъщност принадлежат на Моруп.
Представител на ITBP казва пред BBC, че облеклото и алпийската екипировка също са помогнали за идентифицирането на тялото през последните години.
Засега обаче няма окончателно ДНК потвърждение. Именно затова самоличността трябва да бъде представяна като предположение на индийските власти, а не като безспорно установен факт.
„Никога не сме го забравяли. Беше само въпрос на време“, казва служител на ITBP.
Една от най-опасните спасителни операции на Еверест
Свалянето на тяло от подобна височина е изключително трудно. Останките се намират в т.нар. зона на смъртта – над 8000 метра, където кислородът е около една трета от този на морското равнище, а температурите могат да паднат до минус 40 градуса.
Допълнителен проблем е местоположението. Тялото се намира от северната, тибетска страна на Еверест. Теренът там е стръмен, а възможностите за спасителни операции са по-ограничени в сравнение с непалската страна.
Непалският алпинист Циринг Джангбу Шерпа обяснява, че от юг при инцидент може сравнително бързо да бъде организирана евакуация с хеликоптер. От север подобна система липсва.
Алпийският водач Пемба Онгчу Шерпа смята, че само за осигуряването на маршрута до тялото може да са необходими между 10 и 12 алпинисти с възможности да достигнат върха.
Тялото трябва да бъде пренесено на ръка
Най-трудната част ще започне след достигането до останките.
Те трябва да бъдат освободени от леда и пренесени надолу до височина, от която да е възможен друг транспорт. Сред вариантите са хеликоптер или якове.
Телата, останали десетилетия на подобна височина, могат да тежат няколко пъти повече от обичайното заради замръзналата екипировка и натрупания лед. Често са замръзнали и в положение, което прави пренасянето по стръмните склонове още по-опасно.
Индийският алпинист Кунтал Джойшър определя първите около 1000 метра от слизането като най-тежката част от операцията.
„Това ще бъде много, много рисковано начинание. Теренът е изключително стръмен и има много скали“, казва той пред BBC.
Според него основният принцип трябва да бъде ясен – животът на шерпите не бива да бъде излаган на прекомерна опасност заради свалянето на мъртъв човек.
Операциите струват десетки хиляди долари
Изваждането на тела от Еверест доскоро се предприемаше рядко именно заради огромния риск и разходите.
Според експерти дори сравнително по-лесна операция може да струва между 40 000 и 80 000 долара (между 34 600 и 69 200 евро). За повечето семейства подобни суми са непосилни.
Понякога телата не се свалят от планината, а само се преместват на по-незабележимо място. Така се случва например с американската алпинистка Франсис Арсентиев, известна като „Спящата красавица на Еверест“. През 2007 г., почти десетилетие след смъртта ѝ, останките ѝ са преместени на по-уединено място.
При Моруп планът е различен. ITBP ще финансира операцията и иска останките да бъдат върнати в Индия до септември. За целта се търсят специализирани екипи от шерпи.
„Сърцето ми отказваше да повярва, че е загинал“
За семейството на Моруп в Ладак три десетилетия минават без възможност за истинско сбогуване.
Съпругата му, която днес е на около 75 години, казва, че спомените ѝ за много събития вече избледняват. Дните след изчезването на съпруга ѝ обаче помни ясно.
„Знаех само, че в планината е имало буря. Въпреки че у дома извършихме молитви за кремацията, сърцето ми отказваше да повярва, че е загинал“, разказва тя.
„Не видях тялото му и затова ми беше трудно да повярвам“.
От Моруп са останали медали, трофеи и няколко снимки от планинските му експедиции. Семейството пази и документ, издаден от китайските власти. Според него в 17:30 ч. на 10 май 1996 г. Дордже Моруп е достигнал върха на Еверест.
Ако операцията успее и ДНК анализът потвърди самоличността, семейството планира погребение край Парка на мъчениците в Лех, столицата на Ладак.
Синът му Пунчок Дорджай иска баща му да бъде помнен като човек, загинал в служба на страната.
А сред вещите, които семейството иска да запази след 30-годишното чакане, има една с особено значение.
„Планираме да запазим зелените обувки“, казва той.
