Акцията е организирана от доброволци от Спасителния център за диви животни към „Зелени Балкани“, които заедно с алпинисти се спускат на десетки метри в пропастта. В операцията участват около 20 души, оборудвани с въжета и специализирана техника, като всяка стъпка е внимателно планирана заради риска от ново падане.

В продължение на часове екипите работят по стръмния терен, за да достигнат до животните, които са прекарали седмици в изолация и сурови условия. Въпреки това майката и агнето са извадени успешно и са в добро състояние. Третата овца обаче загива по време на спасителната акция.

Това, което прави тази история различна, не е само самата акция, а фактът, че тя изобщо се случва. Няколко души решават, че рискът не е достатъчна причина да не опиташ. Това не е импулсивна емоция, а съзнателно действие – планирано, трудно и бавно, с ясното съзнание, че може да не завърши успешно. И въпреки това те слизат.

Точно тук се вижда нещо по-дълбоко от самото спасяване. Отношението към животните е лакмус – не защото те са центърът, а защото са напълно зависими от човешкото решение дали да се намеси. Когато някой избере да помогне в такава ситуация, това не е жест, а позиция – че животът има стойност, дори когато е незабележим, дори когато е труден за достигане. И това е достатъчно силно само по себе си.