Новият филм на Дани Бойл „Ink“ обаче избира доста по-различна перспектива. Филмът за възхода на Мърдок в британската преса беше посрещнат с ентусиазъм във Венеция, но постави и въпроса дали Дани Бойл не представя медийния магнат твърде положително.

 

Във филма Мърдок, изигран от Гай Пиърс, е представен като смел аутсайдер, който се изправя срещу надменния и закостенял британски елит. Австралиецът пристига в Лондон през 1969 г., купува изпитващия финансови затруднения таблоид „The Sun“ и назначава за редактор Лари Лам, човек от работническата класа в Северна Англия.

 

Двамата започват да променят британския таблоиден печат, като залагат на теми, които привличат масовата публика – спорт, секс и телевизия. Филмът представя тази трансформация с бърз ритъм, рок музика, секс, наркотици и хедонизъм, напомнящ на „Трейнспотинг“ – един от най-известните филми на Бойл.

 

Но именно тук се появява и основният въпрос: кой носи отговорност за медиите, които Мърдок създава?

 

В „Ink“ спорните материали в „The Sun“ обикновено са решение на Лам, докато Мърдок остава почти встрани. Когато се появи скандална публикация, той дори иска обяснение от редактора. Така филмът оставя впечатлението, че истинският двигател на новия медиен модел е Лам, а Мърдок е по-скоро негов наблюдател.

 

Това предизвика скептицизъм сред част от критиците във Венеция. Джон Блийсдейл от „Time Out“ определя филма като „беззъб, аполитичен“ и вижда в него „странно морален“ Мърдок.

 

Самият Бойл не крие симпатиите си към младия Мърдок. Според режисьора през 1969 г. той е бил „глътка свеж въздух в едно много закостеняло британско общество“.

 

Бойл защитава решението си да не представя Мърдок като „чудовище“. По думите му това би освободило всички останали от отговорност за състоянието на медиите днес.

 

Именно публиката също е част от уравнението, смята режисьорът.

 

„За нас беше важно публиката да се почувства съпричастна“, казва Бойл във Венеция.

 

Така „Ink“ поставя не само въпроса как Рупърт Мърдок е променил медиите, но и кой е помогнал тази промяна да се превърне в модел – журналистите, собствениците или самата публика.