Когато политиката става римейк: Лондон зацикли в собствения си репертоар

След шумния дебют на „Бюджет II“ на Рийвс, критиците не бяха впечатлени, но лейбъристите се радват на мерките срещу детската бедност. Консерваторите – с Кеми Баденок начело – заложиха на вечните си аргументи: по-ниски данъци, намаляване на помощи и остарели страхове за имиграцията. Найджъл Фараж, разбира се, продължава с поредицата си „Брекзит II: Вземете максимален контрол“.

Опозицията обаче няма ново, убедително послание за бъдещето. Стармър дойде на власт с кампания, заимствана от тефтера на Тони Блеър от 1997 г., а бюджетите на Рийвс се движат в същия ритъм – стабилизиране на финансите, но без истинска визия за растеж.

Рийвс лансира идеята, че държавата трябва да гарантира защита и стабилност, тъй като пазарите вече не са достатъчни. Но с растеж от едва 0,5% на година това е повече купуване на време, отколкото смел експеримент.

На международната сцена Стармър говори за баланс между САЩ, ЕС и Китай и обещава алианси без компромис с националната сигурност. Но реалността е турбулентна, а надеждата често замества конкретния план.

Външната политика на Стармър и бюджетите на Рийвс формират свой собствен жанр: работят със света такъв, какъвто е, докато всъщност копнеят за свят, който вече не съществува.

Рафаел Беър, The Guardian