Без съвместна декларация след срещата ЕС-Западни Балкани

В Тиват европейските лидери отправиха призив за ускоряване на процеса по присъединяване на държавите от Западните Балкани, като акцентираха върху нуждата от по-динамичен и по-ефективен подход. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че разширяването е геостратегическа необходимост и дългосрочна инвестиция в стабилността и сигурността на Европа, като подчерта, че процесът трябва да стане по-бърз и убедителен.

Франция и Германия обаче предложиха идея за поетапна интеграция на кандидатките, като френският президент Еманюел Макрон подчерта, че целта е да се ускори реалното сближаване с ЕС. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща също призова за по-ефективен процес, основан на реформи и постигнати резултати.

След руската инвазия в Украйна през 2022 г. темата за разширяването отново излезе на преден план в Брюксел. В процеса са включени шест държави от Западните Балкани, както и Украйна и Молдова.

Особен акцент беше поставен върху Сърбия, която продължава да поддържа близки отношения с Русия и не е наложила санкции срещу Москва. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Белград трябва ясно да определи своята геополитическа ориентация, без колебание между Русия, Китай и Европа. В отговор президентът Александър Вучич потвърди европейската перспектива на страната, като подчерта, че членството в ЕС остава стратегическа цел, макар и свързана с допълнителни реформи.

Сред кандидатите се открояват Черна гора и Албания като най-напреднали в процеса на присъединяване, докато Сърбия и Босна и Херцеговина изостават в изпълнението на необходимите реформи. Урсула фон дер Лайен посочи, че членство на Черна гора до 2028 г. е реалистична цел, като изрази очакване Албания да напредне с подобно темпо.