Геополитическа необходимост: ЕС иска спешно нови членове, но без право на вето

Сред най-често посочваните примери е Черна гора, която се смята за най-напредналия кандидат сред деветте официални страни в процес на присъединяване. Страната с население от около 624 хил. души си поставя амбициозната цел да стане 28-ата държава членка на ЕС до 2028 г. През този месец за първи път заседава техническа група, която подготвя договора за присъединяване – знак, че 14-годишният процес навлиза в заключителна фаза.

Идеята за временно ограничаване на правото на вето идва на фона на натрупания опит с Унгария, чието предишно управление, оглавявано от Виктор Орбан, нееднократно блокира ключови решения на ЕС, включително мащабна финансова помощ за Украйна. Според източници от европейските институции подобна клауза може да бъде включена в договора за присъединяване на Черна гора и впоследствие да се превърне в модел за останалите кандидати.

Юридически предложението се разглежда като граничен случай и се обсъжда единствено като временна мярка, за да се избегне създаването на „второкласни“ държави членки.

Паралелно с това германският канцлер Фридрих Мерц призова за „иновативни решения“ за ускоряване на присъединяването на страните от Западните Балкани. В писмо до европейските лидери той определя разширяването като „геополитическа необходимост“ и предлага асоциирано членство за Украйна като междинна стъпка към пълноправно участие. Според германската идея Украйна би могла да участва в европейски институции и срещи, но без право на глас. Президентът Володимир Зеленски обаче отхвърли предложението, заявявайки, че мястото на страната му в ЕС трябва да бъде „пълно и равноправно“.

След началото на руската инвазия през 2022 г. темата за разширяването на ЕС отново придоби стратегическо значение. Брюксел вече посочва Черна гора и Албания като водещи кандидати, докато Молдова е определяна като една от страните с най-бърз напредък.

В същото време в ЕС нарастват опасенията, че разширен съюз с над 35 държави може да се сблъска със сериозни проблеми при вземането на решения. Именно затова редица държави, начело с Германия, настояват за вътрешни реформи, които да предотвратят институционален блокаж.

Сред обсъжданите сценарии временното ограничаване на правото на вето се разглежда като предпазен механизъм – инструмент, който да защити съюза от потенциални политически обрати в новоприсъединилите се държави и да направи следващата вълна на разширяване по-приемлива за сегашните членове.