Геополитическата динамика също ускорява процеса за Исландия – наложените от САЩ мита и заплахите на бившия президент Доналд Тръмп за анексиране на Гренландия подчертават стратегическата важност на страната.

Исландският парламент се очаква да определи конкретната дата за референдума в следващите седмици, след поредица посещения на европейски политици в Рейкявик и на исландски представители в Брюксел.

„Разговорът за разширяването се измества – става въпрос все повече за сигурност, за принадлежност и за запазване на способността ни да действаме в свят на конкуриращи се сфери на влияние. Това засяга всички европейци“, посочва пред изданието комисарят на ЕС по разширяването Марта Кос.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчертава, че партньорството с Исландия „предлага стабилност и предвидимост в един нестабилен свят“. Тя напомня, че страната вече участва в Европейското икономическо пространство и Шенгенската зона, като е приела значителна част от законодателството на блока.

Исландия кандидатства за ЕС през 2009 г., по време на тежка финансова криза, но правителството замрази преговорите през 2013 г., след като икономиката се възстанови. До момента страната е затворила 11 от 33 преговорни глави. Ако исландците гласуват „да“, процесът на присъединяване може да се развие бързо – на хартия затварянето на всички глави може да отнеме около година, въпреки че някои експерти предупреждават, че определени аспекти на преговорите са сложни и могат да забавят процеса.

След приключването на преговорите ще е необходим нов референдум, за да се реши окончателно дали Исландия да стане член на ЕС. Ползите за страната се очаква да са предимно в сферата на сигурността, а икономическите мотиви са по-слабо изразени, тъй като Исландия вече има петия най-висок БВП на глава от населението в света.