Новият президент на Южна Корея влиза в офиса със срив на икономиката и Доналд Тръмп на вратата

Той заема мястото, останало вакантно след импийчмънта на предишния президент Юн Сок Йол, който през декември миналата година се опита и не успя да наложи военно положение в страната.

С почти 50% от гласовете, южнокорейците ясно отказаха военната диктатура, която бе на ръба да бъде наложена. Ли обеща да засили демокрацията и да обедини страната след шест месеца на разделение и турбуленции. Но за това ще трябва да изчака.

Първата му задача: да предотврати криза във форма и с размери, напомнящи Доналд Тръмп.

В следващите месеци Тръмп може да дестабилизира южнокорейската икономика, сигурността и сложните отношения с Северна Корея.

Южнокорейците бяха разочаровани, когато през април Тръмп наложи 25% мита върху всички корейски вносни стоки, след като вече бяха засегнати ключови индустрии като стоманодобива и автомобилостроенето. Те разчитаха, че като дългогодишни военни съюзници и с действащо споразумение за свободна търговия със САЩ, ще бъдат пощадени.

Един опитен съветник на Демократическата партия на Дже-мьон, Мун Чун-ин, предупреди, че ако митата влязат в сила, „те могат да предизвикат икономическа криза“.

Преди тези мерки икономиката на Южна Корея вече беше в застой, а хаосът около военното положение я забави още повече. В първото тримесечие на тази година тя се сви, а възстановяването ѝ е основното искане на избирателите — дори преди въпросите за демокрацията.

Обаче без действащ президент преговорите с Тръмп бяха блокирани — и вече не могат да бъдат отлагани.

На карта не е само икономиката.

САЩ гарантират сигурността на Южна Корея, обещавайки да я защитят с конвенционални и ядрени оръжия при атака от ядрения ѝ съсед Северна Корея. В страната са разположени 28 500 американски войници.

Тръмп обаче не планира да прави разлика между търговия и сигурност. Той смята, че Сеул не носи достатъчно тежест в нито една от двете сфери.

През април в пост в своята платформа Truth Social Тръмп заяви, че по време на преговорите за митата е обсъдил „плащането за голямата военна защита, която осигуряваме“ и я определи като „красив и ефективен пакет на едно място“.

Този подход прави Сеул уязвим.

Еванс Ревиър, бивш високопоставен американски дипломат в Сеул, прогнозира предстоящa криза: „За първи път в живота си имаме президент на САЩ, който не чувства морален и стратегически ангажимент към Корея“.

По време на първия си мандат Тръмп постави под въпрос ценността на американските войски в Корея и заплаши да ги изтегли, ако Сеул не плаща повече. Очаква се да поиска повече пари и този път.

Южна Корея може и да не иска да плаща, но има средства. По-големият проблем е, че приоритетите на Тръмп и Министерството на отбраната изглежда са се променили — вече не става дума само за пари.

Първата цел на САЩ в Азия вече не е само да предотвратят атака на Северна Корея срещу Юга, а и да сдържат амбициите на Китай в региона и към Тайван.

Миналата година високопоставен служител на Пентагона заяви, че Южна Корея ще трябва да поеме „огромната отговорност за собствената си отбрана срещу Северна Корея“, за да бъде САЩ готова за конфликт с Китай.

Една възможност е американските войски в Корея да пренасочат фокуса си към сдържането на Китай. Друга идея — да бъдат изтеглени и разпределени в други региони, като южнокорейската армия също поеме роля в сдържането на Пекин.

Това може да постави Южна Корея в опасно военно и дипломатическо положение.

Новият президент, който исторически е скептичен към съюза със САЩ, иска да подобри отношенията с Китай — мощния съсед и търговски партньор. Той многократно е заявявал, че Южна Корея трябва да стои далеч от конфликта между Китай и Тайван.

„Трябва да държим дистанция от евентуален конфликт между Китай и Тайван. Можем да имаме добри отношения и с двете страни“, каза И Дже-мьон по време на дебат миналия месец.

Съветникът Мун, който е бил и национален съветник по сигурността, споделя тези опасения: „Страхуваме се, че Америка може да ни изостави, но също така се боим да не попаднем в американска стратегия за сдържане и обкръжаване на Китай.“

За Ревиър, бившия дипломат, съчетанието Ли-Тръмп-Китай създава „перфектната буря“. „Двамата лидери могат да имат съвсем различни виждания, което е рецепта за проблемни отношения. Това би подкопало мира и стабилността в Североизточна Азия.“

В Пхенян Ким Чен-ун следи ситуацията отблизо и се готви да я използва в своя полза. Ядрената му програма е по-опасна от всякога, а досега никой — дори Доналд Тръмп, който се срещна лично с него — не успя да го убеди да я ограничи.

След завръщането си в Белия дом Тръмп даде сигнали, че би възобновил преговорите с Ким, прекъснати без резултат през 2019 г. Но в Сеул се опасяват, че това би могло да доведе до неизгодна сделка за Южна Корея.

Страхът е, че Тръмп отново ще заложи на принципа „Америка на първо място“, като поиска от Пхенян да спре производството на междуконтинентални ракети, които застрашават САЩ, но ще остави извън уравнението краткобойните ядрени оръжия, насочени срещу Сеул.

А в замяна Ким ще поиска висока цена.

Днес севернокорейският лидер разполага с далеч повече лостове от 2019 г. – с увеличен арсенал, по-съвършени оръжия и практически неработещи санкции, отслабени от подкрепата на Владимир Путин.

Москва снабдява Пхенян с икономическа и военна помощ в замяна на подкрепа във войната в Украйна.

Това дава на Ким смелост да поставя амбициозни условия – включително официално признаване на Северна Корея като ядрена държава и ограничаване, вместо ликвидиране, на арсенала ѝ. Той би могъл дори да поиска намаляване на американското военно присъствие в Южна Корея.

„Северна Корея вече е на шофьорската седалка. Единственият въпрос е колко риск е готов да поеме президент Тръмп“, казва Сидни...