НСИ: 40.6% от децата са в риск от бедност, а под прага на бедност са 22.6% от българите

Това съобщават от пресцентъра на Националния статистически институт (НСИ) по повод индикаторите за бедност и социално включване за 2019 г.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността. През 2019 г. линията на бедност общо за страната e 413.04 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 586.2 хил. лица, или 22.6% от населението на страната.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства със 17.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.6 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2019 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.6 до 29.6%, или със 7.0 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.2%, или с 19.6 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (58.9% за 2019 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 14.2 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2019 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години намалява спрямо предходната година с 1.1 процентни пункта до 9.0%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 55.5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително два пъти за лицата с основно образование и над седем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 2.5%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо намаление на риска от бедност през 2019 г. в сравнение с 2018 г. се наблюдава при домакинствата с три или повече възрастни със зависими деца - с 4.6 процентни пункта.

Относителният дял на бедните е най- нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.5%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 14.5 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 31.0 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

От 2015 г. към основния въпросник на изследването е добавен въпрос за етническата принадлежност на лицата в отговор на нарастващата нужда от информация за домакинствата по етнически признак, включително и оценки на бедността. Анкетираните лица сами определят етническата си група. Отговорът на този въпрос е доброволен, т.е. ако лицето не желае да посочи към коя етническа група принадлежи, се отбелязва отговор „Не желае да отговори“. Дадена е възможност да се отбележи и отговор „Не се самоопределям“, ако лицето не може да определи своята етническа група. Етническата група на децата се определя от родителите. Ако родителите имат различна етническа принадлежност, за децата се регистрира отговорът, който родителите определят по взаимно съгласие.

 
През 2019 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 64.8%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 16.7%.

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (55.2%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (36.6%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред ромската етническа група - 27.5%, при 24.0% работещи бедни от турската етническа група и 22.0% сред българската етническа група.

Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 24 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 11 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - 57.3% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги (табл. 3).

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на посрещането на неочаквани финансови разходи със собствени средства (36.5%). Успоредно с това 35.4% от лицата не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, а 30.1% от лицата се ограничават при отоплението на жилището. Затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището си, имат 29.3% от лицата.

През 2019 г. 19.9% от населението живее в материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя).

Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. Сред българската етническа група най-висок е процентът на лицата, които не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи - 32.4%, докато сред ромите най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден - 68.0%. При турската етническа група 51.1% от лицата не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома (табл. 4).

Ограничения в 4 от 9 показателя имат 14.8% от българската етническа група, 22.1% от турската и 63.0% от ромския етнос.

Домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност

За безработни домакинства в изследването се считат домакинствата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството на възраст 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни. Ниската икономическа активност за домакинството се отнася до съотношението между броя месеци, в които всеки член от домакинството във възрастовата група 18 - 59 години е бил работещ през предходната година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на домакинството при пълна заетост. За лицата, които декларират, че работят на непълно работно време, броят на месеците се преизчислява към пълно работно време въз основа на отработените часове.

Лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59- годишните с изключение на учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтния период.

През 2019 г. в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 332.8 хил. лица на възраст 18 - 59 години, или 8.7% от населението, като спрямо 2018 г. относителният им дял нараства с 0.1 процентни пункта, а делът на мъжете (8.9%) е с 0.4 процентни пункта по-висок от този при жените (8.5%).

Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите - 27.5%, при 14.0% за турската етническа група и 5.9% за лицата от българския етнос.

Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020“ от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.

Комбинирането на трите показателя показва, че през 2019 г. 32.5% от населението, или 2 278.7 хил. лица, са били в риск от бедност и социално изключване (табл. 6).

Стойността на показателя намалява с 0.3 процентни пункта спрямо 2018 г., повече при мъжете - с 0.3 процентни пункта, в сравнение с жените - с 0.2 процентни пункта.

През 2019 г. 27.5% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 0.9 процентни пункта повече спрямо 2018 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 12.4 процентни пункта

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2019 г. приблизително седем от десет деца (68.3%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. Приблизително 16 пъти по-малко, или 4.3%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е седем пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

В изследването „Статистика на доходите и условията на живот“ от 2013 г. се събират данни за материалните лишения на децата в домакинството (на възраст между 1 и 15 години). През 2019 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 39.9%, а за 4.6% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Eдна трета от децата (33.3%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.); редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. (29.7%) и екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) - 31.7%.

През 2019 г. 40.6% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност на респондентите. През 2019 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e, както следва: 30.5% от българската етническа група, 45.4% от турската етническа група, 83.1% от ромската етническа група и 28.1% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 2.0% от българската етническа група, за 2.7% от турския етнос и за 18.9% от ромската група. Около 25% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 29.2% за децата от турската етническа група, 70.4% - от ромската етническа група, и 29.6% - от друг етнос.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

През 2019 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Пазарджик - съответно 268 и 292 лв., а най-високата - в област София (столица) (589 лв.), следвана от областите Перник (475 лв.) и Стара Загора (459 лeвa).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 30.1%, Кюстендил - 28.8%, Враца - 27.7%, и Ямбол - 27.4%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Плевен - 14.3%, Благоевград - 16.5%, София - 16.8%, и Ловеч - 18.5%.

Линията на бедност за 2019 г. нараства спрямо 2018 г. във всички области. С най-голямо нарастване са областите Разград (с 37.2%), Враца (с 34.9%), Ловеч (с 34.7%), Перник (с 34.6%), Смолян и Силистра (с по 33.4%). Най-малко увеличение спрямо предходната година се наблюдава в областите Ямбол (с 1.6%), Плевен (с 5.8%), Пловдив (с 6.6%) и Хасково (с 8.8%).

Област Плевен е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 11.8%, а с най-високо равнище е област Силистра - 28.8%. В област Благоевград жените са с най-ниско равнище на бедност - 15.6%, при 31.6% за областите Кюстендил и Сливен.

В областите Габрово, Русе, Смолян, Ямбол, София, Хасково, Кюстендил и Варна относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В осем области - Монтана, Враца, Велико Търново, Видин, Кърджали, Благоевград, Пазарджик и Силистра, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.