НСИ: Все по-малко деца в детските градини, все повече чужденци във вузовете

Тази година в 1834 самостоятелни детски градини са записани 218 800 малчугани – с процент по-малко, отколкото през миналата година.

В общообразователни училища са записани около 581 300 деца, като средно в клас са по 21. Обучават ги преподаватели, по-голямата част от които са на над 50 г. Най-голямата възрастова група сред учителите – около една пета от общия им брой, е на 55-59 г.

През миналата учебна година приблизително 16 300 деца са напуснали училищата, като повечето от тях (ок. 13 900) са се обучавали в основното образование. Около половината от отпадналите са заминали в чужбина, още над една трета са напуснали „по семейни причини”, а се отчитат и такива, които нямат желание да учат.

В училища по изкуствата, спортни училища, професионални гимназии и колежи са записани общо 136,2 хил. учащи. Най-голям е процентът на избралите специалности в областите „Технически науки и технически професии” и „Стопански науки и администрация”.

Тенденцията броят на записаните да намалява се наблюдава ясно и при университетите и специализираните висши училища. Ако през 2014/2015 г. в държавните вузове е имало приблизително 221 500 студенти, а в частните – 35 600, през тази учебна година числата са значително по-ниски – съответно 188 000 и 26 800.

Практически единственият позитивен прираст в данните на НСИ е в данните за броя на чуждестранните студенти в български университети – те са 15 425 или с 8,5% повече от предната учебна година. Скокът спрямо 4 години по-рано е двуцифрен.

Дали това се дължи на внезапно подобрила се разпознаваемост на българските вузове по света, или има своето обяснение, ако си припомним скандалите около на практика фиктивно обучение на чужденци с високи семестриални такси, няма как да се прецени.

Най-много са гърците, следвани от британците, германците, турците и украинците.

Разпределението на дипломиралите се студенти (българи и чужденци) по области показва любопитно разпределение – с огромна преднина най-много са висшистите с диплома от сферата на бизнеса и администрация. Следват тези с „Науки за обществото и човешкото поведение” и „Образование”, а чак след това идват силно дефицитните специалисти от областите „Технически науки и технически професии”, „Здравеопазване”, „ИКТ” и т.н.