Нула номер и юмруци: Нови разкрития за ужаса в интерната край Тутракан

По думите му служителите са били уведомени за насилието, но не са взели мерки. Вместо това по-големите ученици са били назначавани за неформални надзорници и са налагали наказания на другите деца.

БХК се опитва да влезе в интерната във Варненци в рамките на проект. От МОН дават принципно съгласие, но поставят ограничения. Забраняват достъп до спалните. Позволяват разговори само с персонал, посочен от директора. Не разрешават срещи с деца без писмено съгласие от родителите, до които няма достъп.

„Всички тези условия обезсмислиха посещението ни“, казва Стоянов.

Комитетът получава сигнал от родител. След това провежда интервюта с няколко деца в безопасна среда извън дома. Разказите им съвпадат. Най-малкото дете е на 9 години. Всички са под 14.

Стоянов посочва, че децата от ромски произход са непропорционално често настанявани в такива институции. Сигналите са подадени до БАЗД, МОН, омбудсмана и прокуратурата.

„Този тип интернати трябва да се закрият. Децата могат да бъдат преместени в социални услуги“, заявява той.

Омбудсманът Велислава Делчева сигнализира още през юли за тежки нарушения в СПИ „Христо Ботев“ в село Варненци. Данните идват от УНИЦЕФ – България и БХК. В тях се описват случаи на физическо, сексуално и психическо насилие. Има и твърдения за принудителен труд, наказания чрез физическо изтощение, ограничен контакт с външния свят.

На 24 юли омбудсманът прави внезапна проверка. Установява, че спалното бельо е износено. Матраците са скъсани. В стаите е над 39 градуса. Липсват климатици и пердета.

Банята за децата е в много лошо състояние. Децата разказват, че са били обръснати нула номер. Едно от тях е с насинено око. Деца от 6-и и 7-и клас не могат да четат.

На маса в стаята е изписано: „Аз идвам от там, където никой не издържа...“.

Интернатът приютява около 20 момчета. Майка на две от тях потвърждава, че са били бити и принуждавани да чистят чужди дворове.

Директорът отказва коментар до приключване на проверките.