И във Варна на бунт срещу турските имена на местности

В предишния мандат на Общинския съвет той направи многократни опити да прокара решението.

„Решението на Общинския съвет в Стара Загора е политическо и вероятно става въпрос за договорка в мнозинството, но при всички положения е полезно, защото показва, че такъв тип административен акт може да бъде взет абсолютно нормално и безболезнено, като от него да няма никакви последици за гражданите. В предишния мандат (2011-2015 г.) на Общинския съвет във Варна 10 пъти внасях предложение, като веднъж то дори беше прието, но тогавашният областен управител Иван Великов от квотата на ДПС го върна и при прегласуването не успя да събере достатъчно мнозинство. Причините да не бъде прието бяха много. Развихри се сериозна антибългарска кампания в национален мащаб. Високопоставени клеветници повтаряха лъжи, че след връщането на българските имена ще трябва да се сменят нотариални актове и лични карти. Турският посланик Сюлейман Гьокче идва във Варна, извива ръцете на кмета Иван Портних и директно заповяда тук да не се случва това”, припомня Костадинов пред Дарик.

По думите на общинския съветник преименуването на местностите е крайно наложително, защото ще се възстанови „една историческа несправедливост”.

„От тези 215 местности варненци знаят не повече от 3-4 имена. Всички останали попадат в горски фонд или в землищата на селата на територията на Община Варна. Тези имена на практика съществуват единствено за удобство на кадастралната служба. Има парадоксални случаи, при които се измислят имена. Например, името Кабакум е измислено за местността над прословутия плаж, която до 1991 г. се нарича Чайка. За по-голямо удобство на администрацията обаче се сменя името на Кабакум. По подобен начин през 1992 г. местността Белица е преименувана на Акчелар, коментира общинският съветник.

Костадин Костадинов отхвърля твърденията, че преименуването ще наложи смяна на документи на собствениците на имоти във въпросните местности.

„Във Варна живеят десетки хиляди собственици на имоти, в чиито нотариални актове са записани адреси като бул. „Карл Маркс”, бул. „Ленин”, бул. „Георги Димитров”, улици с имена на партизани и на съветски градове. Това по никакъв начин не им пречи да притежават собствеността си. Когато тя се прехвърля на друго лице, в новия нотариален акт се изписва сегашното име”.

За да бъде прието решението за смяна на турско-арабските наименования, Костадинов ще разчита на гласовете на „всички българи в Общинския съвет, които по самоопределение трябва да са 49 души”.