Още през 2017 г. градският транспорт в Ниш обявява поръчка за камери в автобусите с възможност за запис на звук.

Подобни устройства по-късно са инсталирани и в автобуси в Белград, в болници, обществени паркове, железопътни гари, училища и детски градини, както и в социални и поправителни институции.

Това се случва въпреки че сръбското законодателство не урежда ясно използването на аудио-видео наблюдение в обществени пространства извън дейността на полицията.

„Микрофонът коренно променя характера на наблюдението“, казва адвокатът Милица Тошич от организацията Partners Serbia. По думите ѝ аудиозаписът позволява директно улавяне на съдържанието на разговорите и създава значително по-голям риск от прекомерно събиране на лични данни, особено в чувствителни места като училища, болници и социални институции.

Данните от обществените поръчки, събрани чрез инструмента TenderSpy, показват бързо разширяване на мрежата от технологии за наблюдение в страната – камери с биометрични функции, системи за разпознаване на регистрационни номера, устройства за аудиозапис и технологии за анализ на поведението.

В анализа не са включени устройствата, закупени от полицията, армията и службите за сигурност, които не са длъжни да публикуват подробна информация за подобни покупки.

Експерти предупреждават, че липсата на ясни правила увеличава риска от злоупотреби. „Правото на личен живот е конституционно гарантирано. Ако няма ясна правна основа за намеса в тази сфера, тя не трябва да се допуска“, казва адвокатът Милош Стойкович, специалист по медийно право и телекомуникации.

Особено спорна тема е аудионаблюдението на работното място. Служители на държавната компания „Пътища на Сърбия“, които събират пътни такси, от години се оплакват, че се чувстват постоянно подслушвани.

В отговори до BIRN редица институции заявяват, че не използват устройства за аудиозапис или не разполагат с подобно оборудване.

Сръбският закон за защита на личните данни забранява събирането на биометрични данни, освен в ограничени случаи, например при полицейска дейност. Въпреки това разследването установява, че оборудване за разпознаване на лица е закупено от някои училища и здравни институции.

Това тревожи експертите. Според бившия комисар за защита от дискриминация Бранкица Янкович видеонаблюдението може допълнително да влоши положението на уязвими групи, особено в болници или социални институции.

Изследователката Тамара Завишич предупреждава и за риска от профилиране. „Такива технологии могат да създават бази данни със снимки, да категоризират хората и да позволяват прогнозиране на поведението“, казва тя.

Все по-често системите за видеонаблюдение включват и функции за анализ на поведението – броене на хора, създаване на „топлинни карти“ на движението или засичане на действия като събиране на групи и бързо движение.

Дроновете за наблюдение също стават все по-разпространени. Много от тях са произведени от китайската компания DJI и са закупени от редица общини и институции.

Най-новите модели могат да увеличават изображението до 200 пъти, да използват термални и нощни камери, да следят обекти автоматично и да предават видео в реално време. Според специалисти подобни устройства могат да се използват и за скрито наблюдение на частни пространства, включително домове и автомобили.

Разпространяват се и системи за автоматично разпознаване на регистрационни номера, които позволяват проследяване на маршрута на автомобилите и събират данни за вида, цвета и посоката им на движение.

Експерти предупреждават, че това са т.нар. „хлъзгави технологии“, които могат лесно да бъдат използвани неправомерно, ако няма ясни правила и ефективен контрол.

Комисарят за защита на личните данни Милан Маринкович заявява, че всяка институция, която използва подобни системи, трябва предварително да докаже, че целта на наблюдението е законна и оправдана.

Министерството на вътрешните работи не е отговорило на въпросите по темата.