Под чертата остават по-малките формации като АПС на Ахмед Доган, ИТН на Слави Трифонов, „Величие“, МЕЧ и „Сияние“, които засега не събират достатъчна подкрепа за парламентарно представителство.

Въпреки победата, формацията на Радев не разполага с мнозинство за самостоятелно управление, което означава, че ще са необходими коалиционни преговори за съставяне на правителство.



Шест партии влизат в парламента

Според екзитпола на „Алфа Рисърч“ към 20:00 часа първа е „Прогресивна България“ с 38,1%, следвана от ГЕРБ-СДС с 15,9% и ПП-ДБ с 14,1%. В парламента влизат още ДПС със 7,9%, „Възраждане“ с 4,9% и „БСП – Обединена левица“ с 4,1%.

Сходна картина показва и екзитполът на „Галъп интернешънъл болкан“, където „Прогресивна България“ получава 35,5%, ГЕРБ-СДС – 17,5%, ПП-ДБ – 13,8%, ДПС – 10,3%, „Възраждане“ – 5,9%, а БСП остава с 3,9%.

По данни на „Маркет ЛИНКС“ първа е „Прогресивна България“ с 38,9%, следвана от ГЕРБ-СДС с 15,4% и ПП-ДБ с 13,6%. В парламента влизат още ДПС със 7,5%, „Възраждане“ с 5,1% и „БСП – Обединена левица“ с 4,1%.

Данните на „Мяра“ също показват шест партии – „Прогресивна България“ с 38,7%, ГЕРБ-СДС с 14,7%, ПП-ДБ с 13,3%, ДПС с 9,1%, „Възраждане“ с 5,3% и БСП с 4%.

Най-висок резултат за победителя отчита „Тренд“ – „Прогресивна България“ с 39,6%, следвана от ГЕРБ-СДС с 15,1% и ПП-ДБ с 13,5%. В парламента влизат още ДПС с 8,1%, „Възраждане“ с 5,1% и „БСП – Обединена левица“ с 4,1%.

Под чертата остават няколко формации


Извън Народното събрание остават партии като МЕЧ, АПС, „Величие“, „Сияние“, „Има такъв народ“ и „Синя България“, които не успяват да преминат 4-процентната бариера.

Как изглежда разпределението на мандатите


По данни на „Маркет ЛИНКС“ разпределението на местата показва, че „Прогресивна България“ ще има около 110 депутати. ГЕРБ-СДС получава 44 мандата, ПП-ДБ – 39, ДПС – 21, „Възраждане“ – 14, а „БСП – Обединена левица“ – 12.

Според „Тренд“ се оформя шестпартиен парламент, при който „Прогресивна България“ получава 112 депутати. ГЕРБ-СДС разполага с 43 мандата, ПП-ДБ – с 38, ДПС – с 22, „Възраждане“ – с 14, а „БСП – Обединена левица“ – с 11.

Данните на агенция „Мяра“ също сочат шест партии в парламента, но с различно разпределение. В този вариант „Прогресивна България“ има 109 депутати, ГЕРБ-СДС – 41, ПП-ДБ – 38, ДПС – 26, „Възраждане“ – 15, а БСП – 11.

Различна картина дава екзитполът на „Галъп Интернешънъл Болкан“, според който парламентът може да бъде петпартиен. В този сценарий „Прогресивна България“ получава 103 мандата, ГЕРБ-СДС – 50, ПП-ДБ – 40, ДПС – 30 и „Възраждане“ – 17.

За мнозинство в 240-членния парламент са необходими поне 121 депутати. Това означава, че победителят остава под тази граница и ще трябва да търси партньори за съставяне на правителство.

По-висока избирателна активност


Изборният ден премина при по-висока активност спрямо вота през 2024 г. Към 19:00 ч. тя достига 47,2%, а към 20:00 ч. – 51,1%. Това показва по-силен интерес на избирателите в сравнение с предходните парламентарни избори.



Сигнали и проблеми в хода на вота


В хода на изборния ден постъпиха множество сигнали, свързани с организацията на гласуването – забавяне, опашки, проблеми с машините и липсващи паравани. Част от тях са препратени към районните избирателни комисии.

Машинното гласуване беше временно преустановено в десетки секции, но като цяло техническите проблеми остават ограничени. Според Министерството на електронното управление те засягат около 1% от устройствата.

Очакват се трудни преговори


Резултатите очертават фрагментиран парламент, в който нито една партия няма самостоятелно мнозинство. Това поставя началото на сложни коалиционни разговори за съставяне на редовно правителство.