Той прочете изявление на синода по повод писмата от началото на седмицата на Пловдивския митрополит Николай за оспорване на избора на Кирил и на Великотърновския митрополит Григорий, който поиска да оттегли подписа си.

"Уставът на църквата, както и българската и светновната правна система не познават и не съществува възможност за оттегляне или заличаване на подпис след неговото полагане. Това е логически и правен абсурд, който правото не допуска заради правната и обществена сигурност", се посочва в изявлението.

От синода уточниха, че писмата на Николай Пловдивски и Григорий Великотърновски първо са известени в медиите преди да бъдат представени и разгледани от архиереите и по тях да се вземе решение.

Митрополитите заявяват, че заседанието от 10 ноември 2012 г. е законно, защото на него са присъствали необходимия брой митрополити. По време на заседанието никой от митрополитите не е изказал особени мнения и е бил съгласен с избора на наместник-председател. От Светия Синод обясниха, че гласуването на временно оглавяваш БПЦ е тайно, защото така разкрива истинската воля на гласуващите.

„Според каноните на БПЦ, ако някой извърши нещо въпреки даденото вече съгласие и положен подпис, такъв себе си ще се лиши от честта си”, се посочва в изявлението на Светия Синод. От там завиха още, че БПЦ е самоуправляваща се институция и тя няма да позволи никой да й оказва натиск, включително и членовете на Светия Синод.

След кончината на патриарха не може да се свика църковен събор, който да промени устава и най-вече материалните условия и процедурата за избор на патриарх преди да бъде свикан патриаршески избирателен събор, както и да се приема синодална наредба с подобен предмет. Общ принцип на правото е, че се прилагат нормите, които са действали към момента на откриване на избирателната процедура, а такава формално е открита след кончината на патриарх Максим.

В изявлението си митрополитите напомнят, че оспорвания на решения и процедури на органи на БПЦ пред органи извън църквата са недопустими. Според каноните такова поведение е наказуемо. Отбелязват, че изборът на глава на БПЦ не подлежи на държавен съдебен контрол - това е каноничен въпрос и на управленско решение на самоуправляващата се БПЦ.

Под изявлението на Светия Синод стоят подписите на осем митрополити.

Документът не е подписан от Пловдивският митрополит Николай, Великотърновския митрополит Григорий, Американски, Канадски и Австралийски митрополит Йосиф, Западно и Средноевропейски митрополит Симеон, Плевенския митрополит Игнатий и Врачанския митрополит Калиник.