ООН: Близък до Тръмп бизнесмен е въоръжавал Хафтар, разследването стигна до България

Очаква се докладът, според който среща на Принс и Хафтар съвпада по време с промяна в отношението на администрацията на Тръмп към либийската криза, да бъде публикуван следващия месец.

Американският вестник първо съобщи новината в края на миналата седмица, а в публикувани впоследствие акценти от интервю с Принс - който отрича - се посочва, че според разследващите от ООН документите, по които може да се проследи транзакцията, стигат до Бермуда, България и САЩ. В тези държави са регистрирани контролирани от Принс компании, които притежават самолети на бизнесмена - три от личните му, прехвърлени на Хафтар за целите на кампанията. Принс не може да даде обяснения за юридическите лица в трите държави.

Операцията за 80 млрд. долара включва предоставяне на наемници със самолети, лодки и ресурси за кибервойна в Източна Либия в разгара на битката за Триполи през 2019 г. По това време Хафтар опита да завладее управляваната от Правителството на националното съгласие либийска столица - офанзива, отблъсната с турска помощ миналата година.

Във въоръжаването на воюващите страни в Либия няма нищо необичайно, а и Хафтар в много по-голяма степен разчита на Обединените арабски емирства (и все по-малко - на Египет и Русия). "Ню Йорк таймс" обаче цитира неназован представител на западна страна с думите, че приятел на Принс , е звънял в Белия дом през юли 2019 г., когато е имало проблем с операцията (но не е известно свързал ли се е). Същият приятел, Кристиян Дюрант, е по-рано е набавил от йорданската армия американски хеликоптери "Кобра", чийто износ би изисквал одобрението на САЩ (а той уверил, че го има), но в Аман не му повярвали.

Принс е брат на образователния министър по времето на Тръмп Бетси Давос и бе донор за кампанията на президента. Освен че хипотетично би могъл да бъде санкциониран от ООН, с действията си той би предизвикал въпроси за това дали е разчитал на връзките си с администрацията на Тръмп, за да осъществи либийската сделка.

Не е известно и кой е финансирал операцията - Принс е свързан както с администрацията на Тръмп, така и с Русия и Обединените арабски емирства - но според анализатори и представители на властите в западни страни, според свидетелства в доклада (и вероятно предвид най-голямата идеологическа ангажираност на Емирствата с конфликта) ОАЕ е възможен отговор.

"Блекуотър" бе печално известна след убийствата на 17 цивилни иракчани през 2007 г. и за дълго стана символ на тъмната страна на частните армии на САЩ. С времето Принс се превърна, както отбелязва и американското издание, в бизнесмен с обширни интереси в Африка, който подписва сделки, свързани с ресурси или пък с предоставяне на военна сила.

Екипът на Принс отрича той да има нещо общо, прави го и в интервюто с "Ню Йорк таймс", което следва публикацията. Твърди, че се е срещал с Тръмп само веднъж, докато е бил президент, и никога не е обсъждал с него либийски въпроси.

Докладът посочва, че сделката през пролетта на 2019 г., 10 дни след началото на офанзивата за Триполи, Хафтар и Принс се срещат в Кайро и тогава идва и предложението на американския бизнесмен. Четири дни по-късно, отбелязва вестникът, Тръмп публично подкрепи Хафтар и преобърна американската политика по въпроса (макар впоследствие тази позиция да се промени). По-късно, през юни, възникват и проблемите за мисията - пристигналите в Бенгази 20 наемници, официално по работа, свързана с геология или петрол и газ, влизат в спор с Хафтар за това какво е трябвало да бъде доставено. Наемниците са британци, американци, австралийци и южноафриканци. След разгорещения спор с Хафтар се налага да избягат от Либия по вода.

Показана на Хафтар презентация сочи, че операцията, предложена от Принс, е назовавала възможни цели за убийство, сред които са двама либийски командири с ирландски паспорти - с други думи европейски граждани.

Това не е първото взаимодействие на двамата според доклада - през 2015 г. Принс доставя на Хафтар частен самолет, собственост на притежавана от него хонконгска компания. През същата година Принс предлага на ЕС частни военни да патрулират либийските граници и да спират миграцията, но съюзът отхвърля идеята.

В интервюто си след публикацията Принс обяснява, че се е опитвал да влияе на президента единствено чрез статии във вестници - например когато през 2017 г. предложил чрез "Ню Йорк таймс" частна военна копания да овладява миграцията в Либия, а в "Уолстрийт джърнъл" - наемници да се сражават в Афганистан. "Иска ми се да се беше вслушал в съветите, които му дадох в статиите", заявява той.

Отрича и да има връзка с операцията и казва, че в момента, когато мисията се е сблъскала с трудности, бил на почивка със сина си в Уайоминг и от такова откъснато място "е трудно да се ръководи наемническа операция". Обяснява, че станал жертва на образа си на потаен човек, който сам старателно е изграждал с времето.