Оптимистична есенна теория за българската икономика представи Министерството на финансите

Икономиката на България ще нарасне през 2019 г. с 3,4% въпреки очакваното забавяне на растежа през втората половина на годината, се посочва в неревизираната "есенна макроикономическа прогноза" на Министерството на финансите.

В сравнение с пролетната прогноза през 2019 г. забавянето на растежа на световната икономика ще бъде по-осезаемо през текущата година и малко по-ниско през 2020 г., но в средносрочен период нарастването на световния БВП ще остане стабилно, прогнозира финансовото министерство.

Забавянето на растежа на европейската икономика през 2019-а е очаквано, но международните финансови институции потвърждават, че през следващата година европейската икономика и еврозоната ще отбележат по-висок икономически растеж.

Реалният растеж на брутния вътрешен продукт на България се ускори през първите шест месеца на годината до 4,1 %, като по-високият ръст се дължеше основно на развитията през първото тримесечие, докато през второто бе отчетено забавяне, идващо както от намаление на запасите, така и от спад на износа.

Вносът също отчете понижение, което спомогна за формиране на положителен принос на нетния износ към растежа на БВП. През втората половина на годината финансово министерство очаква нарастване на вноса, тъй като икономиката се нуждае от суровини, както и от потребителски и инвестиционни стоки.

Въпреки това забавяне Министерството на финансите продължава да прогнозира, че БВП на нашата страна ще нарасне с 3,4 %, като частното потребление ще остане основен двигател на растежа. Публичното потребление също отчете силно представяне през първите шест месеца и ще има положителен принос за растежа на БВП за цялата настояща година.

През 2020 г. се очаква икономическият растеж да се забави много слабо до 3,3 %, като вътрешното търсене ще остане водещо.

През първото полугодие броят на заетите се увеличи, а равнището на безработица отбеляза исторически минимум. През 2019 г. се прогнозира нарастване на заплащането на труда с 8 %, преди да се забави до 7,4 % през 2020 г.

Средногодишната инфлация за настоящата година ще достигне 2,5 % спрямо 2,6 % през миналата година преди да се забави до 2,1 % през 2020 г. Поскъпването на храните и услугите ще има най-сериозен принос за инфлацията, като в края на годината индексът на потребителските цени се очаква да се увеличи до 2,8 %. Повече от 5 % ще поскъпнат храните на годишна база.

Според финансовото министерство, основните рискове пред реализиране на "есенната прогноза" са свързани с нестабилната геополитическа обстановка и нарасналия брой протекционистични мерки (търговското напрежение в световен план), като по-сериозните рискове са свързани с несигурността около Брекзит, търговската война САЩ-Китай и забавянето на китайската икономика.