Орбан си търси външен враг. Новият кръг на конфликта Киев-Будапеща

Той спази думата си: украинското ръководство и Европейската комисия имаха планове да обсъдят присъединяването през 2025 г., но унгарското вето им попречи . В резултат на това ЕС реши да разгледа възможността Молдова и Украйна да се присъединят поотделно, въпреки че през цялото това време двете страни се движеха заедно.

Орбан също така обяви анкета сред унгарците относно това дали искат Украйна да се присъедини към ЕС и заяви, че гласува против. Унгарците бяха призовани да гласуват по същия начин.

На този фон Киев и Будапеща въпреки това се споразумяха за редовни консултации за деблокиране на преговорите за присъединяване на Украйна към Европейския съюз.

Но в началото на май унгарският премиер заяви, че украинците изнасят пари от ЕС „с колички“ и че унгарската икономика е загубила няколко милиарда евро през трите години война, през които страните от ЕС са помагали на Украйна.

Само седмица по-късно напрежението в обществената сфера между Киев и Будапеща достигна кулминацията си: Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви разкриването на унгарска мрежа за военно разузнаване в Закарпатия. „Това е първият случай, в който в Украйна е разкрита унгарска шпионска мрежа, работеща за подкопаване на сигурността на страната“, заяви СБУ.

Един от агентите е бил 40-годишен бивш военен от района на Берегово, където е концентрирано унгарското малцинство в Украйна, наброяващо около 100 хиляди души (много жители на Закарпатия имат унгарски паспорти).

Виктор Орбан обвини украинските разузнавателни служби в опит да провалят гласуване за присъединяването на Украйна към ЕС. Той също така заяви, че зад тази операция стоят неговите политически опоненти: „Украйна инициира координирана кампания за дискредитиране на Унгария, използва една от унгарските партии за провеждане на операцията си и предприе атака срещу унгарските въоръжени сили. По този начин унгарска опозиционна партия изигра активна роля в украинска разузнавателна операция. Това никога не се е случвало в историята.“

След това двете столици си размениха споразумения за експулсиране на дипломати по подозрение в шпионаж.

Унгария преустанови преговорите с Украйна относно правата на националните малцинства в Закарпатието, въпреки че украинска делегация вече беше пристигнала в Ужгород.

Впоследствие унгарските медии съобщиха, че украински разузнавателен дрон е бил свален на границата с Украйна. На този фон унгарците са подсилили граничните си райони: в интернет се появиха кадри на прехвърлянето на танкова техника на унгарските въоръжени сили в посока пет контролно-пропускателни пункта на границата с Украйна.

Успоредно с външните заплахи, ръководителят на унгарското правителство активно се бори и с вътрешните: управляващата партия внесе в парламента законопроекти за забрана на гей прайдовете и за прозрачност в обществения живот, което предполага въвеждането на черен списък на организации, които получават пари от чужбина и се превръщат в „заплаха за националния суверенитет“. Документът е сравнен с руския закон за „чуждестранните агенти“, който се използва в Русия за оказване на натиск върху неправителствените организации.

В Унгария партията на Орбан внесе в парламента законопроект, който е сравняван с руския закон за „чуждестранните агенти“.

Как звучат изявленията на Орбан за Киев на фона на ново изостряне в отношенията между двете страни, обясни ръководителят на Украинския център за анализ и стратегия Игор Чаленко .

Според него това е продължение на продължителна конфронтация. Но сега конфликтът се изостри.

„Преди Унгария беше по-фокусирана върху блокирането на военната и финансовата помощ за Украйна. Сега, когато има реални възможности за укрепване на преговорния път между Украйна и Европейския съюз, дейността на Орбан е изключително депресираща. Той идва на Балканите, започва да разказва, че европейската бюрокрация не превзема Балканите, а насилва Украйна да влезе... Стигна се дотам, че европейският ни път сега се разделя с Молдова, въпреки че бяхме в един пакет“, отбеляза той.

Чаленко предположи, че Орбан е подложен на външно влияние: „Когато Орбан казва, че Украйна уж ще поеме всички финанси на ЕС... Унгария е получила четири пъти повече от европейския бюджет, отколкото самата е изпратила.“

Според него, Закарпатската област, където живеят по-голямата част от украинските унгарци, се превръща в зона от особен интерес за Будапеща не заради въпроса за историческите връзки.

„Унгария трябва да си намери външен враг, да покаже борбата за правата на унгарското малцинство, въпреки че нашите лидери на общественото мнение, които представляват унгарското малцинство в Украйна, многократно са казвали, че няма проблеми, за които говори Орбан. Въпреки че Унгария ни раздава унгарски паспорти от 2011 г., тоест повтаря подобни политики на руския агресор, а нашите специални служби постоянно говорят за това. Имахме поне три смени на властта от 2011 г. насам, но въпреки това това продължи“, отбеляза Чаленко.

Той предположи, че всички публични конфликти са свързани с подготовката за парламентарната кампания през 2026 г.

Според предварителните проучвания, управляващата партия Фидес на Виктор Орбан може да събере по-малко гласове от опозиционната партия Тиса, водена от политика Петер Мадяр. Маджар обаче заяви също, че Киев няма шанс да стане член на ЕС „през следващите няколко десетилетия“ и се противопостави на военната помощ за Украйна.

"Натоящее время", превод и редакция ФрогНюз