Д-р Орхан Драгаш: Г-н Мъск, колко струва едно украинско дете?

Това не е просто поредното решение на един милиардер. Това не е една от неговите прищявки, като преименуването на Twitter или изпомпването на Dogecoin. Това е съучастие в едно от най-коварните военни престъпления на нашето време - системното крадене на деца, акт, който е равносилен на нищо по-малко от геноцид.

Повече от 19 500 украински деца са изчезнали в Русия. Някои от тях са били взети от сиропиталища и болници, други са били отвлечени от окупираните територии. Всички те са преминали през един и същи процес - насилствена смяна на имената, нови паспорти и индоктринация в „руския свят“. Учат ги да забравят украинския език. Да презират страната, от която са дошли. Никога да не научат истината за своя произход.

Децата, които са били в сиропиталища или чиито родители са били убити по време на войната, са най-лесната плячка.

Това не е теория на конспирацията или пропаганда. Съществуват документирани свидетелства на деца, които са успели да избягат.

Дванадесетгодишният Макар, един от малкото късметлии, които са били върнати в Украйна, описва как руснаците в така наречения „рехабилитационен център“ са му казали, че украинските му родители са го изоставили и че сега той най-накрая ще има „истинско семейство“ - руско семейство. Представете си психологическата травма на дете, на което е внушено, че родителите му са го изоставили, докато му дават нова самоличност, нов език и нов живот, който никога не е искало.

А какво ще кажете за децата, които са били в сиропиталища или чиито родители са били убити във войната? Те са най-лесната плячка. В руските държавни регистри тези деца не съществуват като украинци. Сега те са „спасени сираци“, предназначени да бъдат осиновени от руски семейства и отгледани като малки патриоти на новата империя. Миналото им е заличено. Имената им са променени. Бъдещето им е запечатано. Това не е асимилация - това е културен геноцид.

Но това не е нещо ново. По време на Втората световна война нацистите правят същото с полските и чешките деца - отнемат ги от домовете им и ги настаняват в германски семейства, за да ги „цивилизоват“. Само малка част от тези деца някога са били намерени и върнати. Това, което Русия прави днес с украинците, е не по-малко престъпно.

Докато хуманитарни организации, начело със „Спасете Украйна“, се опитват да открият и върнат откраднатите деца, някой вече им пречи - Елон Мъск. Визионерът, човекът, който обича да си играе на Месия, е решил да намали финансирането на екипа, който работи за намирането и връщането на отвлечените украински деца.

Причината? Намаляване на разходите? Финансови затруднения? Едва ли. Богатството на Мъск се измерва в стотици милиарди долари. Въпросът не е в парите. Става дума за нещо друго.

Това е същият Мъск, който блокира възможността Украйна да използва Starlink по време на критични военни операции, като по този начин пряко подпомага руските сили. Сега той отива още по-далеч - активно възпрепятства спасяването на откраднати деца. Пряко или косвено, решението му подпомага машината на Путин за геноцид.

Не е необходимо да бомбардираш градове, за да заличиш една нация от картата - достатъчно е да откраднеш децата ѝ и да ги преобразиш в нещо друго.

Войната не е просто битка за територия - тя е битка за идентичност. Путин не просто иска Украйна - той иска украинците да престанат да съществуват. Стратегията му не е само военна - тя е демографска, културна и психологическа. Кражбата на деца е най-прекият начин да се заличи бъдещето на една нация.

Когато отнемеш името, езика, семейството и родината на едно дете, то престава да бъде това, което е било. Не е необходимо да бомбардирате градове, за да изтриете една нация от картата - достатъчно е да откраднете децата ѝ и да ги преобразите в нещо друго.

Някой трябва да покаже на децата на самия Мъск кадрите с момчета и момичета, отведени в неизвестност от Русия. Нека си представят какво би било, ако някой изтрие имената им, миналото им, родителите им. Дали тогава той ще мълчи? Дали все още щеше да намалява разходите за тяхна сметка?

Нима светът не вижда това? Нима светът не разбира? Как историята ще запомни това?

Нека не бъдем наивни. Светът и преди си е затварял очите за такива престъпления. Когато нацистите отвеждат еврейските деца в концентрационните лагери, мнозина се правят, че не виждат. Същото се случи и по време на Гражданската война в Гърция (1946-1949 г.), когато хиляди гръцки деца бяха насилствено депортирани в комунистически източноевропейски страни, за да бъдат превъзпитани и обучени за идеологическа война.

А Мъск? Името му сега стои редом с тези, които са позволили и прикрили някои от най-големите престъпления на съвременната епоха.

Ако сме научили нещо, то е, че престъпленията се спират чрез решително осъждане и действия. Украйна използва всички дипломатически и правни механизми, за да върне децата, но това не е достатъчно. Нуждаем се от международна мобилизация.

Светът трябва да каже „не“. Трябва да се окаже натиск върху Русия, да се сложи край на политиката на „изразяване на загриженост“ и да се премине към конкретни санкции и действия. Трябва да се установи самоличността на всяко лице, замесено в това престъпление - от руските политици до семействата, които са „осиновили“ тези деца. Никой не бива да избягва правосъдието.

А Мъск? Неговото решение не може да остане без последствия. Ако капитализмът разбира от нещо, то това е общественият натиск и бойкотът.

Всеки потребител на Tesla, SpaceX и социалните медии трябва да знае къде отиват парите му. Всеки, който се възхищава на „визионерското“ му лидерство, трябва да осъзнае, че визията без морал води до катастрофа.

Тези, които мълчат днес, ще бъдат причислени към онези, които са позволили това престъпление да се случи. Но тези, които говорят открито днес, могат да станат част от историята, която не е обърнала гръб на невинните деца.

Мъск е избрал своята страна. Сега е наш ред.

Д-р Орхан Драгаш, сръбски експерт по въпросите на сигурността и международните отношения, Kyiv Post. Той е основател и директор на Международния институт за сигурност със седалище в Белград.