Осъден на 7 г. за една дума депутат: Войната е насилие, кръв, разкъсани тела, отсечени крайници и смърт

Горинов е осъден на 7 години затвор и вече изпратен да ги излежава. Преди това той прави изявление, което ви предлагаме.

Освен това в съдебното дело срещу него руската прокуратура поставя абсолютен световен рекорд, на който българският главен обвинител Иван Гешев може да завижда със свито сърце.

Изречението, което Горинов казал пред заседание на Съвета на депутатите, е било разгледано под микроскоп. Сформирана е следствена група от девет следователи, шестима от които са „по особено важни дела“. Привлечени са и петима лингвисти и психолози. Те се заровили в това, какво аджеба е искал да каже Горинов, какво скрито послание е отправил. Така се раждат две експертизи от 120 страници... Посветени на едно изречение!

Същевременно Чл. 29 от руската конституция гарантира свобода на мисълта и словото на всеки, ако не говорим за пропаганда на омраза, вражда, превъзходство. Всеки има право свободно да търси, получава, предава, произвежда и разпространява информация по всеки законен начин. Свободата на медиите е гарантирана. Цензурата е забранена.

Забранена, забранена, но Горинов отива в затвора за 7 години…

Ето какво написа Горинов.

„Мисля, или винаги ми се е струвало, че нашето общо минало ни диктува няколко основни урока. Баща ми се върна от Втората световна война инвалид. Както и брат му. Те все пак имаха късмет. Но го направиха важното! – изпълниха своя дълг да защитят Отечеството от врага. Открих Москва още през 60-те години. С ветерани - без ръце, без крака, слепи. Имаше много от тях в нашата къща. Израснах сред тях. Оцелелите от тази война бяха пестеливи в описанието на историите от фронта. Когато остарях, разбрах защо. Защото войната сама по себе си, като човешко занимание, с какъвто и синоним да я наречеш, е последното, най-гнусното и мръсно нещо. Материя, недостойна за титлата на човек, на когото Вселената и еволюцията са поверили грижата за запазване и умножаване на целия живот на нашата планета. Убеден съм в това: войната е най-бързото средство за дехуманизация, когато границата между доброто и злото е размита. Войната винаги е насилие и кръв, разкъсани тела и отсечени крайници. Винаги е смърт. Не я приемам и я отхвърлям. Общото ни минало ме научи на това. И вероятно не само аз - в Наказателния кодекс на Русия има членове 353 и 354, които предвиждат тежка отговорност за подготовката, воденето и пропагандата на агресивна война. Смятам, че Русия изчерпа лимита си за войни още през двадесети век. В продължение на пет месеца вече Русия води военни действия на територията на съседна държава, наричайки я срамно „специална военна операция“. Обещани са ни победа и слава. Защо тогава толкова много мои съграждани изпитват срам и вина? Защо много хора напуснаха Русия и продължават да я напускат? И защо страната ни изведнъж има толкова много врагове? Може би нещо не е наред с нас? Нека да помислим! Дайте ни шанс поне да поговорим какво се случва. Размяна на мнения. Това все пак е наше конституционно право! Всъщност аз го направих. На заседание на съвета изразих своето мнение, своето човешко отношение към предмета на вота. Мотивирах това мнение, това отношение, въз основа на моите убеждения. И бях подкрепен от мнозинството от присъстващите! И сега съм в съда. Изглежда, и това е сякаш от общото ни минало, поредният ненаучен урок. Преследване за словото, скалъпени дела, бърз процес, закъсняло прозрение: „как може, не знаехме!“ В годините на сталинския терор дядо ми бил обвинен в призиви за свалянето на съветската система, в чието създаване и укрепване той участвал пряко. Дядо доживя до пълна реабилитация чак след половин век. Надявам се възстановяването ми да отнеме много по-малко време. Но засега съм тук в съдебната зала. Моето наказателно дело е едно от първите, които се разглеждат, но в Русия са образувани стотици такива наказателни дела срещу мои съграждани, които мислят и говорят за случващото се. Разрушават се семейства, разбиват живота на младите хора.

Причините за такъв печален изход, до който стигна обществото ни, ще изискват внимателно проучване и осмисляне от страна на историците. Те изискват не само размисъл, но и изводи. Няма да е лесно, но ще трябва да приемем, че войната си е война. Трябва да реабилитираме жертвите и да съдим извършителите. Трябва да върнем доброто име на нашия народ, на нашата държава. Междувременно пожелавам на нашето правителство благоразумие. Преценката е мъдрост. На всички, които са подложени на новата вълна от репресии - твърдост, както и на целия украински народ. Към всички, които ме подкрепиха директно или от разстояние - не падайте духом! С вас съм".