Според анализа през 2025 г. емисиите на серен диоксид (SO₂) от въглищните централи в Косово, Босна и Херцеговина, Сърбия и Република Северна Македония са били средно 6,6 пъти над разрешените лимити.

Най-тежка е ситуацията в Босна и Херцеговина, където въглищните централи са изхвърлили 196 940 тона серен диоксид – 12,7 пъти над допустимото. Следва Сърбия със 177 756 тона, което е 5,1 пъти над законовите ограничения.

Въпреки че от 2018 г. насам се отчита известно намаление на емисиите в региона, то остава минимално. Същевременно през 2025 г. ограниченията са станали още по-строги, което е довело до още по-сериозни нарушения.

Най-големият замърсител със серен диоксид остава ТЕЦ „Углевик“ в Босна и Херцеговина. Въпреки наличието на инсталация за сероочистване, централата е отделила 115 079 тона серен диоксид през 2025 г. – най-високото ниво от въвеждането на екологичните стандарти през 2018 г.

Докладът отчита и ръст на замърсяването с прахови частици. През миналата година емисиите са достигнали най-високите си стойности за последните осем години. Основна причина за това е ТЕЦ „Битоля“ в Република Северна Македония, която е удвоила емисиите си спрямо 2024 г. Само тя е превишила с над 7000 тона допустимия лимит за целия регион.

Проблем остава и замърсяването с азотни оксиди. Както през 2024 г., така и през 2025 г. общите емисии от въглищните централи са били около 1,4 пъти над разрешените норми. Най-голям източник е сръбската централа „Никола Тесла Б“, която е отделила 11 247 тона азотни оксиди.

Секретариатът на Енергийната общност вече е образувал няколко производства срещу държави от региона заради нарушения на екологичното законодателство. Въпреки това нито едно правителство не е наложило санкции на замърсяващите централи, а в много случаи липсват реалистични планове за модернизация или закриване на остарелите въглищни мощности.

Допълнителен натиск върху сектора оказва и европейският механизъм за въглеродна корекция на границите (CBAM), който влезе в сила през януари 2026 г. Новият режим увеличава разходите за износ на електроенергия и допълнително намалява икономическата привлекателност на производството на ток от въглища.