Още 11 изборни търговци погва прокуратурата

Отделно вече има четирима осъдени, след като са признали вината си, сключили са споразумения и са получили наказания – между една година и година и половина пробация плюс между 100 и 200 часа безвъзмезден труд.

Предвидените от закона твърде леки наказания, когато става въпрос за единични случаи (раздаване на 15, 20 или 30 лева на няколко избиратели), станаха повод Първанов за пореден път да подкрепи тезата на главния прокурор Борис Велчев, че за да се стигне до истинските организатори на това явление, разследващите би трябвало да могат да ползват и СРС-та.

Като аргумент той изтъкна факта, че от общо 100 образувани дела за изборни престъпления, само едно е за организирано купуване на гласове, по което са обвинени трима души в Стара Загора. Според статистиката на прокуратурата общият брой образувани разследвания е три пъти по-малък в сравнение с последните парламентарни избори – 300 производства. Първанов обаче уточни, че данните за тази година все още не са окончателни и делата може да се увеличат.

"Много по-голям бе делът на типично изборните нарушения, които обаче са отнасяни към прокуратурата", уточни Емилия Пенева от Върховната касационна прокуратура, която координираше работата на обвинителите в междуведомствения изборен щаб с МВР и ДАНС.

Обвинителите в цялата страна са проверили общо 625 сигнала, по 425 от които са постановени откази от образуване на досъдебни производства, тъй като в повечето случаи е ставало въпрос за нарушения на изборния кодекс, които веднага са били препращани на общинските избирателни комисии (ОИК) за произнасяне. Дали те са били обработени от ОИК обаче не е ясно, тъй като прокуратурата няма задължение да следи по-нататъшното развитие на казусите.

От 100-те образувани разследвания 16 вече са приключили с внесени обвинителни актове в съда. По останалите 84 дела все още се работи, като Първанов изрази надежда да бъдат приключени до края на годината. Нито един от постановените откази досега не е обжалван, добави заместник-главният прокурор.

Той и колегата му Емилия Пенева предпочетоха да не коментират колко от тези производства се водят срещу неизвестен извършител, тъй като такава статистика не се водела. По думите на Пенева прокуратурата отчита само броя на казусите, по които има повдигнати обвинения.

Тя обяви още, че има известно разминаване в броя на разследванията, които обявяват МВР и държавното обвинение, тъй като прокуратурата брои само изборните престъпления, а в полицията взимат предвид и случаи, които не се квалифицират така, но имат връзка с вота, като пребити кандидат-кметове или застъпници, например.

Като друг пример тя посочи образуваното през юни разследване срещу престъпна група, която организирала купуване на гласове в Бургас, което също не влизало в общата статистика, която се води в периода 15 септември – 30 октомври.

Пенева не можа да уточни, по колко проверки на прокуратурата е работила ДАНС, както и колко материали, събрани от агентите, са послужили за образуване на производства. По думите й "сътрудничеството между прокуратурата, МВР и ДАНС беше много добро и никъде не е имало напрежение в разследващите екипи".