С решение № 20069484 от 17 март 2021 г. Софийският районен съд приема, че критики към Кирил след посещението му в България през 2018 г. са част от допустим политически дебат, защото той е участвал в него като „официален представител на друга държава, бил той и предстоятел на поместна църква“.

С други думи, съдът приема, че в случая Кирил не е обсъждан като духовен водач, чиито религиозни възгледи са обект на нападение, а като публична фигура, която се намесва в исторически и държавни въпроси.

Решението е постановено по гражданско дело № 18199/2018 г. от 157-и състав на Софийския районен съд с председател съдия Диана Топалова. Повод е иск срещу тогавашния вицепремиер Валери Симеонов заради неговите остри думи към патриарх Кирил след посещението му в България през март 2018 г.

Искът е заведен от Е. С. М, който твърди, че думите на Симеонов са накърнили неговите религиозни чувства и идентичността му на православен християнин. Той претендира обезщетение от 1 лев като част от иск за общо 20 000 лева.

Съдът обаче отхвърля претенцията и прави важно разграничение – критиката е насочена не към православието, а към поведението на Кирил по време на негово публично участие по исторически и политически въпроси.

„Коментарът е в рамките на политическа дискусия и представлява оценка от страна на една политическа фигура относно допустимото поведение на официален представител на друга държава, бил той и предстоятел на поместна църква, за ненамеса в държавните работи на чужда държава“, посочва съдът.

Според магистратите подобна дискусия „не надхвърля правото на изразяване на мнение по значими за обществото въпроси“ и сама по себе си не може да се приеме като атака срещу Руската православна църква или срещу вярващите.

Съдът изрично разглежда и аргумента, че критиките към патриарха накърняват религиозните чувства на православните християни. Изводът е категоричен:

„Тази дискусия по никакъв начин не засяга религиозните вярвания, идеи и постулати и в този смисъл не препятства упражняването на правото“.

Така още през 2021 г. български съд прави разграничение между религиозната институция и публичното поведение на нейния предстоятел, когато той участва в спор по исторически и обществени въпроси.

Именно тук се появява и въпросът към днешната позиция на българската държава. Пет години след като български съд приема, че Кирил може да бъде критикуван в качеството му на участник в политически дебат, а не като недосегаем духовен водач, България днес избира да го защитава единствено през призмата на религиозната му роля.

И това се случва след години, в които руският патриарх открито благославя и оправдава войната на Русия срещу Украйна, подкрепя политиката на Кремъл и превръща религиозния си авторитет в инструмент на държавната пропаганда.

Така най-големият въпрос остава без отговор – защо българската власт днес вижда в Кирил само предстоятел на Руската православна църква, но не и политическата фигура, която самият той избра да бъде, заставайки редом до Кремъл в оправдаването на най-кръвопролитната война в Европа след Втората световна война.