Става дума за „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Лукойл България Бункер“ – компании, чиито дейности са свързани с осигуряването на гориво за летища и морски транспорт.

 

Вместо да се откажат от досегашния режим, управляващите предприеха нов ход – законови промени и обявяването на двете дружества за обекти, свързани с националната сигурност, което да позволи запазване на държавния контрол върху тях.


Новата формула: национална сигурност вместо особен управител?


Докато в парламента се обсъждаха промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, Министерският съвет предприе паралелен ход.

 

Кабинетът обяви двете дружества на „Лукойл“ за обекти, свързани с националната сигурност. Така се създава нова правна рамка, която да позволи на държавата да упражнява контрол върху дейността им след решението на Конституционния съд.

 

Критиците на този подход обаче виждат риск – разширяване на правомощията на изпълнителната власт върху частни активи без достатъчно съдебни гаранции.


Управляващите: Действаме в интерес на потребителите


Вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев защити действията на кабинета с аргумента, че държавата трябва да гарантира сигурността на доставките.

 

„Решихме и този наследен проблем“, заяви той.

 

По думите му правителството уважава частната собственост, но водещ е интересът на българските граждани и икономиката.

Пулев посочи още, че България ще поиска ново удължаване на дерогацията от американските санкции срещу „Лукойл“, която изтича на 29 октомври 2026 г.

 

Особеният управител остава в центъра на спора


Междувременно парламентът прие на първо четене законови промени, които запазват възможността сегашният особен управител на активите на „Лукойл“ Евгени Симеонов да продължи да контролира дейността на двете дружества.

 

Законопроектът беше подкрепен със 139 гласа „за“, 11 „против“ и 47 „въздържал се“.

 

Така въпросът, поставен от Конституционния съд – докъде може да стига държавната намеса в частни компании – остава без окончателен отговор.


Ключът е във веригите за доставка на гориво


Причината спорът да е толкова чувствителен е ролята на двете дружества. Те не управляват рафинерията, но са част от веригата за доставка на авиационно и корабно гориво.

 

Именно този аргумент използват управляващите – че става дума за инфраструктура, от която зависят летища, пристанища и икономически дейности.

 

Критиците обаче поставят друг въпрос: дали под мотива за защита на националната сигурност държавата не запазва прекалено голямо влияние върху активи на частна компания.